Направо към съдържанието

Хушанг Голшири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хушанг Голшири
Хушанг Голшири, 1975 г.
Хушанг Голшири, 1975 г.
Роден16 март 1937 г.
Починал5 юни 2000 г. (63 г.)
Професияписател, поет, журналист
Националност Иран
Активен период1960 – 2000
Жанрдрама, лирика
СъпругаФарзане Тахери (1979 – )
ДецаБарбад Голшири
Уебсайт
Хушанг Голшири в Общомедия

Хушанг Голшири (на персийски: هوشنگ گلشیری) е виден ирански литературен критик, редактор, поет и писател на произведения в жанра драма.

Той е сред първите ирански писатели, използвали съвременни литературни техники, включван е сред най-влиятелните писатели на персийската проза през 20-ти век.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Хушанг Голшири е роден на 16 март 1938 г. в Исфахан, Иран, в голямо семейство. Израства в Абадан (1943 – 1955), докато баща му работи в строителството за Англо-иранската нефтена компания. В периода 1955 – 1974 г. живее в Исфахан.

След завършване на гимназията за кратко работи като деловодител, а после през 1958 г. започна да преподава в началните училища в селските райони. Едновременно следва и получава през 1962 г. бакалавърска степен по персийски език от университета в Исфахан.

След дипломирането си работи като учител средно училище в Исфахан и в околните градове. Чрез свой колега се запознава с актуалните теории и тенденции в художествената литература и създава трайни приятелства с по-авангардните писатели от онова време и най-вече с Бахрам Садеги.

Започва да пише поезия и художествена литература в края на 50-те години. Първият му разказ е публикуван в „Payām-e Novin“ през 1961 г. По-късно редактира литературното списание „Jong-e Isfahan“, издавано извън Техеран. Чрез литературните си срещи се свързва с ветераните от забранената партия „Tuda“, заради което през 1962 г. е арестуван и прекарва 5 месеца в затвора. По-късно пише за политическите затворници в някои от историите си в „Моят малък параклис“ и „Оръжейната стая“.

Първата му книга, сборникът с разкази „مثل همیشه“ („Както винаги“), е издаден през 1968 г.

Втората му книга, романът „شازده احتجاب“ („Принц Ехтеджаб“), е издаден през 1969 г. Той е история за аристократичния упадък, намекващ за неуместността на монархията за Иран. Романът е много успешен, преведен е на няколко езика и го прави известен. През 1974 г. е екранизиран в едноименния филм, който печели наградата „Крилат козирог“ за най-добър пълнометражен филм на Третия международен филмов фестивал в Техеран през 1974 г. и впоследствие е показан на филмовите фестивали в Лондон, Берлин и Кан. Малко след представянето на филма властите на шейх Пахлави арестуват Голшири и го затварят отново за близо 6 месеца.

През 1971 г. е издаден автобиографичният му роман „کریستین و کید“ („Кристин и хлапето“), през 1975 г. – сборникът му с разкази „نمازخانه کوچک من“ („Моят малък параклис“), а през 1977 г. – романът му „بره گمشده راعی“ („Изгубеното агне“).

През 1978 г. пътува до САЩ, завръща се следващата година и става водещ писател и литературен критик на следреволюционния Иран.

През есента на 1999 г. издава 2 сборника със статии, наречени „باغ در باغ، جلد اول “ („Градина в градината“).

Неговите творби включват 8 романа, 5 сборника с разкази, 2 книги по литературна теория и критика и 2 тома събрани есета и статии.

Наред с писането си създава работилници и класове, за да възпитава нови поколения писатели, редактира разни литературни списания и активно участва в борбата за свобода на мисълта и изразяването в Иран, както и в създаването на независимата асоциация на иранските писатели.

Удостоен е с наградата „Хелман-Хамет“ (Хюман Райтс Уоч) (1997) и германската награда за мир „Ерих Мария Ремарк“ (1999) за усилията му да се бори с потисничеството и да насърчава демокрацията, свободата на словото и правата на човека.

Хушанг Голшири умира от менингит в Техеран, Иран на 6 юни 2000 г.

След смъртта му през 2000 г. е основана културната фондация „Хушанг Голшири“, която учредява престижните литературни награди „Хушанг Голшири“.

Гробът на писателя
частично представяне

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • (شازده احتجاب, (1969
  • (کریستین و کید, (1971 – автобиографичен
  • (بره گمشده راعی, (1977
  • (آینههای دردار (1993
  • (دست تاریک، دست روشن (1995
  • (جن نامه (1997 – автобиографичен
  • (حدیث ماهیگیر و دیو (2000
  • (نیمه تاریک ماه (2002
  • (مثل همیشه (1968
  • (نمازخانه کوچک من (1975
  • (جبه خانه (1983

Серия „Изследвания“ (مجموعه مقالات)

[редактиране | редактиране на кода]
  • (باغ در باغ، جلد اول (1999
  • (باغ در باغ، جلد دوم (1999
  • 1974 Shazdeh Ehtejab – история и сценарий
  • 1979 Sayehaye bolande bad
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Houshang Golshiri в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​