Хърватски диалекти
Хърватският език се дели най-общо на 3 групи наречия:
От своя страна за хърватския език са характерни икавския и йекавския изговор от общия сърбохърватски език.
Езикови разновидности[редактиране | редактиране на кода]
Шокавско наречие[редактиране | редактиране на кода]
Щокавското наречие се подразделя на следните диалекти или субдиалекти (говори):
- Славонски говор, който е екавски;
- Източнобосненски говор - спорен е;
- Млад икавски диалект, включително и
- Източнохерцеговински говор, който е взет като диалектна основа за книжовния сръбски език от Вук Караджич.
Кайкавско наречие[редактиране | редактиране на кода]
Кайкавското наречие се подразделя на:
- Загорско-междумурски говор;
- Крижевачко-подравски говор;
- Турополско-посавски говор;
- Долносултански говор;
- Пригорски говор и
- Горански хърватски говор.
Чакавско наречие[редактиране | редактиране на кода]
Чакавското наречие се подразделя на:
- Горномирански говор или още Бузетски;
- Северночакавски говор;
- Средночакавски говор;
- Западноистърски говор;
- Южночакавски говор и
- Ластовски говор.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Институт за хърватски език и езикословие - ORGANSKA PODLOGA HRVATSKOGA JEZIKA Архив на оригинала от 2011-08-07 в Wayback Machine.