Направо към съдържанието

Целомъдрие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алегория на целомъдрието от Ханс Мемлинг

Целомъдрието е въздържане от секс и сексуални помисли. В християнството е добродетел, а в будизма се нарича въздържание и е етически принцип.

В християнството особено това се отнася до така наречената „похот“ (невъздържано сексуално желание), което води до копулация (архаизъм за секс и сексуално проникване).

Будизмът също намира въздържанието за полезно, етично и духовно извисяващо, според него сексът и сексуалните отношения, които водят до брак и семейство, са причина за обвързване, което замъглява чистотата на ума.[1]

В християнството се смята, че като и с много други пороци, избягването на първото прегрешение предпазва от пристрастяване и безогледното изпадане в този пристрастие. Затова мъдрият човек, не желаещ да се пристрасти, се отказва, сдържа себе си именно от първия опит в това.

  • Великият християнски философ и теолог Квинт Септимий Флорент Тертулиан (II – III век) в своята творба De Exhortatione Castitatis („За поощрението на целомъдрието“) разкрива наличието на три вида целомъдрие, а именно:
    • „Първата девственост е девствеността по рождение ... изобщо да не се знае за това, от което после ще възжелаеш да се освободиш“. (лат. Prima species est virginitas a nativitate ... Prima virginitas felicitatis est, non nosse in totum a quo postea optabis liberari)
    • „Втората е в доброволната разлика между съпрузите, тя или ни очистя в брака от съвъкуплението, или доброволно живеем в брака, сякаш сме вдовец/вдовица – да презираме това, което ни е твърде добре известно“. (secunda, virginitas a secunda nativitate, id est a lavacro, quae aut in matrimonio ex compacto, aut in viduitate perseverat ex arbitrio ... contemnere cuius vim optime noris)
    • „Третата степен е моногамията, когато след смъртта на първата жена се въздържаме от женския пол“. (tertius gradus superest monogamia, cum post matrimonium unum interceptum exinde sexui renuntiatur)[2]

В Римокатолическата църква на миряните не се разрешава развод и повторен църковен брак. Например Хенрих VIII, английски крал, заради желанието си да сключи брак със своята любовница е изключен от Светата Римокатолическа църква.

Известни сатири на похотта са Geschlecht und Charakter („Пол и характер“) от Ото Вайнингер и Croissez et multipliez („Растете и се множете“) от Габриел Марсел.

В будизма от монасите и монахините се очаква да са целомъдрени.

Будизмът позволява и поощрява развода, ако по други начини хармония не се постигне във взаимоотношенията между двамата партньори.

  1. Sex invariably spells trouble, says Dalai Lama
  2. Tertulliani Liber De Exhortatione Castitatis, I.4, I.5