Черна мамба
| Черна мамба | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Günther, 1864 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Черна мамба в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Черната мамба (Dendroaspis Polylepis) е вид змия от семейство Аспидови (Elapidae), род Мамби (Dendroaspis). Към този род принадлежат 5 вида.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Черната мамба е най-голямата отровна змия в Африка и втората по големина отровна змия в света (само кралската кобра е по-голяма). Средната ѝ дължина е около 2 – 2,5 m, но достига до 4 – 4,5 m. Дължи името си на черната вътрешност на устата си, а всъщност цветът ѝ варира от матово жълтеникаво-зелено до тъмносиво, (маслинен, маслиненозелен, сиво-кафяв, сив металик). Цветът ѝ се променя с възрастта. Черната мамба е най-бързата змия в света, развива скорост от 12 до 18 km/h. Отровните зъби са предни, много малки. Отровата е нервотоксична. Характерно е, че при различните популации има разлики в химичния състав на отровата.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в цяла Африка южно от Сахара, от Сенегал и Мавритания до Сомалия и Етиопия, на юг до северните части на ЮАР. Липсват данни да се среща в Габон и Демократична република Конго. Макар да се катери по дърветата, тя не е дървесен вид. Предпочита крайбрежни тръстики и храсталаци. Черната мамба е строго териториална змия, която обикновено се оттегля при опасност, но става особено агресивна, когато се почувства застрашена – най-вече ако опасността се намира между нея и леговището ѝ. Предпочита да живее в изоставени мравуняци и термитници, хралупи.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
При атака черната мамба се извисява, извива се дъговидно и напада бързо, балансирайки върху задната третина на тялото си, а челюстите ѝ разкриват тъмния цвят на устата ѝ. Нападайки, тя леко издува шията си подобно на кобра. При ухапване инжектира от 60 до 120 mg отрова, като 10 – 20 mg само са смъртоносни за възрастен човек. Леталният изход при хората настъпва до 15 минути след ухапването, ако незабавно не му бъде инжектирана противоотрова. Тя е от 3 до 10 пъти по-силна от тази на различните видове кобри. Когато нападне, захапва многократно. Тя е от малкото змии, които могат да ухапят човек по лицето, защото може да издигне до 2/3 от тялото си над земята. Когато ловува, хапе и се отдръпва, изчаквайки нервотоксинът да парализира жертвата. Смъртта настъпва от задушаване, причинено от парализа на гръдните мускули и диафрагмата. Интересно е, че около 50% от ухапванията са сухи – не отделя отрова. Храни се с дребни гризачи, птици, рядко с гущери и змии. Тя самата е честа жертва на някои видове грабливи птици, мангусти и медояди.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Много от най-едрите представители на африканската фауна стават нейна жертва, ако случайно се натъкнат на нея.
За черната мамба се носят митове и легенди, например, че може да настигне бягащ кон, че в продължение на километри може да преследва човек, че ако някой погледне в очите ѝ, скоро ще умре, и други.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Факти за черната мамба[неработеща препратка]
- Информация от National Geographic
- Черна мамба Архив на оригинала от 2008-12-01 в Wayback Machine.
- Dobiey M., Vogel G. Venomous Snakes of Africa
- Акимушкин, И. Мир животных
- ↑ Dendroaspis polylepis (Günther, 1864). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
|
