Абажур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Две лампи с абажури

Абажурът (от френски: abat-jour) е покривало на лампа. Използва се и за лампи, които са фиксирани (на таван, на стена), и за подвижни такива (нощни, за бюро). Основното предназначение на абажура е да предпазва очите от пряката светлина на лампата, като я разсейва. Също така той има декоративна и естетическа стойност. За направата му може да се използва стъкло, пластмаса, метал, тъкан, хартия, комбинация от изброените, както и различни други материали. Съществуват абажури с конична, сферична, цилиндрична и много други форми.

История[редактиране | edit source]

Приспособлението за съсредоточаване на светлината се нарича абажур от втората половина на 19. век, но историята му е по-стара.

В края на 17-и век се появяват първите публични фенери на централните улици. Първите публични газови лампи в Милан, финансирани от доходите от лотарията, датират от 1784. Това били фенери с газови лампи вътре с няколко фитила. Единичен сферичен рефлектор над пламъка, отразявал светлината надолу, докато друг рефлектор леко вдлъбнат, служил да насочва светлината.

Фредрих Алберт Уинсор пръв имал идеята да индустриализира осветяването като се произвежда газ във фабрика и се разпространява чрез газопровод. В първите десетилетия на 19-ти век няколко конкурентни газови компании поставили първото газово снабдяване в големите градове, но имало страх от експлозии и интоксикации. Газът идвал от дюзата бил силен, постоянен и подвижен.

Проблеми с използването на газ за осветяване били прегряването на въздуха и високата консумация на кислород, което довеждало до нуждата стаята, която се осветява да бъде или изолирана от пламъка или да има вентилация. Аудиенцията на театрални представления често се оплаквала от главоболие.

Светлината от газовите лампи трябвало да бъде филтрирана и абажурите, вече се използвали не за насочване на светлината, а за разсейването и.

През 1879, Джосеф Суон и Томас Едисън независими един от друг, изобретили лампата с нажежаема жичка. За намаляне на силната светлина се използвали абажури. Николас Фейпел правил абажури от цветно стъкло. Голямото предимство на ел. лампи с жичка било(заради липсата на пламък и вредни останки), че премахвали в голяма степен опасността от пожар или експлозия. Също така нямало опасност от интоксикация.