Адмирал Ушаков (лек крайцер, 1952)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Адмирал Ушаков“
Лекият крайцер „Адмирал Ушаков“, 3 ноември 1981 г.
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
ПроизводителЗавод № 194[1] в Ленинград, СССР.
Служба
Поръчан9 ноември 1950 г.
Заложен6 февруари 1951 г.
Спуснат на вода29 юни 1952 г.
Влиза в строй8 септември 1953 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1992 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост13 600 t (стандартна);
16 640 t (пълна)
Дължина210,0 m
Дължина по водолинията205,0 m
Ширина22,8 m
Газене7,3 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 130 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване
9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност30 дни
Екипаж1200 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)
2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Кръстен в чест наадмирал Фьодор Ушаков
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
16x2 37 mm
Минноторпедно
въоръжение
2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени);
мини
„Адмирал Ушаков“ в Общомедия

Адмирал Ушаков e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“. Заводски номер: 626.

История на строителството[редактиране | редактиране на кода]

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • 19 септември 1953 г. – влиза в състава на 8-ми флот.
  • 16 – 21 април 1954 г. – визита в Стокхолм.
  • През 1955 г. – завоюва наградата на Главкома на ВМФ по артилерийска стрелба.
  • 24 декември 1955 г. – преведен в състава на ДЧБФ (Двойно Червенознаменен Балтийски флот).
  • 3 ноември 1956 г. – преведен в ЧСФ.
  • 1957 г. – преминава изпитания за обезпечение на излитане и кацане на вертолет на борда.
  • 5 октомври 1963 г. – преведен в ЧЧФ.
  • 18 февруари 1964 г. – изваден от бойния състав на ВМФ, законсервиран и поставен в Севастопол.
  • 15 февруари 1971 г. – разконсервирован и въведен в строй.
  • от август 1974 г. – модернизиран и преустроен на „Севморзавод“ в Севастопол по проекта 68-А.
  • 6 – 12 март 1973 г. – визита в Латакия.
  • 15 – 19 октомври 1973 г. – визита в Таранто.
  • 19 – 22 октомври 1973 г. – визита в Месина.
  • 7 – 10 август 1981 г. – визита във Варна.
  • 28 февруари 1983 г. – вторично изваден в резерв и законсервиран в Севастопол.
  • 16 септември 1987 г. – разоръжен и изключен от състава на ВМФ.
  • 1992 г. – продаден на частна индийска фирма за скрап.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 – 1969 – Барашов, Михаил Захарович
  • 1982 – 1984 – Цубин, Александр Сергеевич

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Ушаков (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​