Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Адмирал Нахимов“
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
ПроизводителЗавод № 444[1] в Николаев, СССР.
Служба
Поръчан1 декември 1948 г.
Заложен27 юни 1950 г.
Спуснат на вода29 юни 1951 г.
Влиза в строй27 март 1953 г.
Изведен от
експлоатация		утилизиран през 1960 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост13 600 t (стандартна);
16 640 t (пълна)
Дължина210,0 m
Дължина по водолинията205,0 m
Ширина22,8 m
Газене7,3 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 130 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване		9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност30 дни
Екипаж1200 души
Радиолокационни
станции (РЛС)		2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)		2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване		2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Кръстен в чест наадмирал Павел Нахимов
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
16x2 37 mm
Минноторпедно
въоръжение		2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени);
мини

Адмирал Нахимов e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“.

История на строителството[редактиране | редактиране на кода]

Заводски номер: 375.

  • 1 декември 1948 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
  • 27 юни 1950 г. – заложен в КСЗ № 444 в Николаев.
  • 29 юни 1951 г. – спуснат на вода.
  • 27 март 1953 г. – въведен в строй.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

По това време Черноморският флот е посетен от председателя на Съвета на Министрите на СССР Г. М. Маленков и главкома на ВМФ на СССР адмиралът на флота Н. Г. Кузнецов. По време на обмен на мнения на борда на крайцера „Адмирал Нахимов“ по повод необходимостта от посещения на съветски кораби в чуждестранни пристанища командващият ЧФ С. Г. Горшков получава указания за подготовка на кораби за далечни походи в Средиземно море[2].

В периода 31 май – 4 юни 1954 г. отряд кораби на Черноморския флот в състав крайцера „Адмирал Нахимов“ и ескадренните миноносци „Буйный“ и „Беспощадный“, под командването на командващия Черноморския флот адмирал С. Г. Горшков, извършва официална визита в народна социалистическа република Албания и посещава Дуръс[2].

През 1955 г. е преоборудван по проекта 67-ЕП с поставянето на ракетния комплекс „Колчан“ (включващ единична ракетна пускова установка за ракетата КСС). Използва се за опитни цели за изпитания на противокорабни ракети КСС на Феодосийския полигон, провеждайки стрелби отначало по обикновени кораби-цели, а по-късно и по отсек на недостроения крайцер „Сталинград“ от проекта 82. Комплексът „Колчан“ успешно преминава изпитанията, но не е приет на въоръжение поради своите слабости за проектираните към този момент крайцери от проекта 67, отказа на СССР да строи големи надводни кораби, а също и поради вече моралната остарялост на ПКР КСС[3].

По време на визита на правителствена делегация в ЧФ, на 13 октомври 1955 г., крайцерът „Адмирал Нахимов“ е посетен от Н. С. Хрушчов, А. И. Микоян, Г. К. Жуков, Н. А. Булганин, Л. И. Брежнев и други ръководители[4].

На 28 юли 1960 г. е разоръжен и изключен от състава на ВМФ, предаден в ОФИ за демонтаж и реализация.

През юни 1961 г. е разстрелян с противокорабни ракети КСЩ от есминеца „Прозорливий“. Не е възстановяван и през 1961 – 62 г. е разкомплектован за метал на базата на „Главвторчермет“ в Севастопол[5].

Името „Адмирал Нахимов“ преминава към построения няколко години по-късно БПК от проекта 1134А.

Част от оборудването на крайцера, е предадена на Севастополския Приборостроителен институт (понастоящем Севастополски Национален Технически университет) през 1964 г., в частност, спомагателния парен котел „КВС-68“, който оттогава се използва в учебния процес на техническата територия на катедрата по морски технологии и корабоплаване (гр. Севастопол, ул. Гогол, 14, аудитория 136).

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ RussianShips.info
  2. ↑ а б в Спирин А. Н. Ответственная миссия „Адмирала Нахимова“. Независимая газета, 2004.
  3. ↑ Крейсера „холодной войны“ 2008.
  4. ↑ Валерий Фролов. Моряк трех флотов. Независимая газета, 2013.
  5. ↑ Архив фотографий кораблей русского и советского ВМФ

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Нахимов (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Адмирал_Нахимов_(лек_крайцер,_1951)&oldid=12002650“.