Адриан Раменски
| Адриан Раменски | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Рилски манастир, Османска империя |
| Погребан | Рилски манастир, Република България |
Адриан Раменски е мистификация, измислен исторически герой, с претенцията, че е легендарен български книжовник от XV век. Самоличността му е измислена през 60-те и 70-те години на XX век от пенсионирания съветски функционер Антонин Раменски в опит за създаване на фалшива история на семейството му, част от който са фалшифицирани писма на В.И.Ленин и фалшив превод на Пушкин[1]. Тази фалшификация става известна като мистификация.
Според измисленият и разпространен от Раменски разказ, Адриан Раменски уж е роден през 1418 година в Ески Заара в семейство на учители. Учил в Рилския манастир, след което и продължил образованието си в Гърция и в Рим. Раменски твърди, че измисленият му прародител бил поканен от великия московски княз Василий II Тъмни и заминал през 1447 г. за Москва, където останал да работи в Андрониковия манастир. В Москва уж бил създал семейство, а потомците му, за които Раменски твърди, че заемали висши постове в Новгородската република, уж избити при нейното завладяване от московците.[2]
Според измислената история, след 1478 година Адриан Раменски се завърнал в Рилския манастир, където доживял до 1526 г., и починал на 108 години. Андриан Раменски бил погребан в Рилския манастир. За тази фиктивна фигура няма исторически и документални доказателства, нито историята е потвърдена от български източници или манастира. Въпреки това, вероятно поради незнание и непроверена информация, версии и преразкази на измислената история на Раменски могат да бъдат намерени на много места в Интернет.[2]
Противоречия[редактиране | редактиране на кода]
През 1985 г. серия от анализи в съветските научни среди разобличават наследника на Адриан Раменски – Антонин и го определят като неблагонадежден първоизточник на информация.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Янев, Янчо. „Рилският манастир през вековете“. Фабер, 2000. ISBN 954-9541-83-5. с. 28 – 29.