Алби (Франция)

Алби
Изглед от Алби с катедралата

Обща информация
Държава	Франция
Часова зона	UTC+1, лятно UTC+2
Демография
Население	51 302 души (2007)
География
Координати	43°55′44″ с. ш. 2°08′47″ и. д. / 43.928889, 2.146389 ^(G)43.928889, 2.146389
Надморска височина	мин. 130 m — макс. 308 m
Площ	km²
Алби
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за Алби

Алби (на френски: Albi) е град в южна Франция с население 51 302 души (2007), разположен в региона Юг-Пиренеи, департамент Тарн.

[редактиране] История

Местността, където се намира днес Алби е населена още от дълбока древност. Първите следи датират от Бронзовата ера. По време на Римската империя градът е малко селище без значително римско присъствие обозначено с името Civitas Albigensium.

Алби се разширява значително през средновековието, когато през 1040 г. е построен мост над Тарн. Той позволява селището да се разпростре на двата бряга на реката. Построени са нови квартали и градът се развива благодарение на търговията и таксите събирани за преминаване на моста. През 12-ти и 13-ти век Алби е център на катарството, а катарите са наричани често и албигойци от името на града.

През 1208 г. папа Инокентий III, заедно с краля на Франция предприемат кръстоносен поход срещу катарите, известен като Албигойски кръстоносен поход. Катарите са унищожени, а Алби преминава без много съпротива в лагера на католиците. По този начин градът попада под влиянието на френската корона, а областта е присъединена към Франция. За да засили влиянието на църквата в района, към края на 13-ти век епископът Бернар дьо Кастане построява укрепен епископален дворец и впечатлителна катедрала.

През 15-ти и 16-ти век Алби се радва на значителен търговски подем заради отглеждането на сърпица, растение от което се произвежда синя боя. По това време голяма част от буржоазията забогатява значително и допринася за развитието на града. През 17-ти век Алби и регионът западат икономически заради залеза на търговията със сърпица. Въпреки, че през следващите няколко десетилетия градът се опитва да възвърне търговския си облик с други дейности като стъкларство, кожарство или тъкачество, икономическата ситуация остава тежка.

След Френската революция Алби загубва за кратко ролята си на главен град в региона за сметка на Кастр, който се превръща в център на новосъздадения департамент Тарн през 1790 г. През 1797 г. обаче Алби възвръща статута си на локален център, тъй като голяма част от републиканците се преместват в града. Имотите на духовенството са продадени или превърнати в административни сгради.

През 19 век Алби е металургичен център, а през 1864 г. е построена железопътна линия. По време на Втората световна война в града съществува концентрационен лагер.