Алгирдас Жулиен Греймас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Греймас
Роден 9 март 1917 г.(1917-03-09)
Тула, Руска империя
Починал 27 февруари 1992 г. (на 74 г.)
Париж, Франция
Гражданство френско, литовско
Националност литовска
Изследователски
полета
(изследователски полета)
Работил в Висша школа за социални науки
Алма матер Университет Витов Велики,
Гренобълски университет,
Сорбона (докторска степен)
Повлиян от Жорж Дюмезил, Йелмслев, Якобсон, Сосюр, Леви-Строс

Алгирдас Жулиен Греймас (роден Алгирдас Юлиус Греймас) е френски учен от литовски произход. Езиковед, фолклорист и литературовед, той е смятан (наред с Ролан Барт) за най-значимия от френските семиотици.

Биография[редактиране | edit source]

Учи в различни училища, като завършва гимназия в Мариямполе, Литва, изучава „Право“ в Университета „Витовт Велики“ в Каунас и „Лингвистика“ в Гренобъл (1936 - 1939). Връща се в Литва (1939), за да отбие военната си служба.

От 1944 г. отново работи във Франция. През 1949 г. получава докторска степен в Сорбоната. Преподава в Александрия, Истанбул, Поатие. От 1963 г. оглавява семиотическите изследвания в Париж.

Със своето учение в областта на лингвистиката той добавя към семиотичната теория темата за сигнификацията и полага основите на Парижката школа по семиотика.

Сред основните приноси на Греймас са неговата концепция за изотропията, актантната схема, наративната програма и семиотиката на естествения свят. Известен е и с т.нар. Триъгълник на Греймас. Бил е влиятелен в областта на семиотичната литературна критика.

Погребан е в Каунас.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Sémantique structurale: recherche et méthode, Larousse, 1966
  • Dictionnaire de l'ancien français jusqu'au milieu du XIVe siècle, Larousse, 1968
  • Du sens, essais sémiotiques, Éditions du Seuil, 1970
  • Maupassant: la sémiotique du texte, exercices pratiques, Éditions du Seuil, 1975
  • Sémiotique et sciences sociales, Éditions du Seuil, 1976
  • Sémiotique: dictionnaire raisonné de la théorie du langage (заедно с Жозеф Курте), Hachette, 1979
  • Du sens. 2, Éditions du Seuil, 1983
  • Des dieux et des hommes: études de mythologie lithuanienne, PUF, 1985
  • De l'imperfection, Périgueux, P. Fanlac éd., 1987
  • Sémiotique des passions: des états de choses aux états d'âme (заедно с Жак Фонтание), Éditions du Seuil, 1991
  • Dictionnaire du moyen français (заедно с Тереса Мери Кийн), Paris: Larousse, 1992

Външни препратки[редактиране | edit source]