Алгирдас Жулиен Греймас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алгирдас Греймас
220
Роден 9 март 1917 г.(1917-03-09)
Тула, Руска империя
Починал 27 февруари 1992 г. (на 74 г.)
Париж, Франция
Гражданство Флаг на Франция Франция, Флаг на Литва Литва
Националност литовска
Изследователски
полета
лексикология, реторика, наратология, литературознание, семиотика на естествения свят
Работил в Висша школа за социални науки
Алма матер Университет „Витовт Велики“ в Каунас,
Гренобълски университет,
Сорбона (докторска степен)
Известен с концепция за изотропията, актантна схема, Триъгълник на Греймас
Повлиян от Жорж Дюмезил, Йелмслев, Якобсон, Сосюр, Леви-Строс

Алгирдас Жулиен Греймас (на френски: Algirdas Julien Greimas; рождено име Алгирдас Юлиус Греймас, на литовски: Algirdas Julius Greimas) е френски учен от литовски произход. Езиковед, фолклорист и литературовед, той е смятан (наред с Ролан Барт) за най-значимия от френските семиотици.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в различни училища, като завършва гимназия в Мариямполе, Литва, изучава „Право“ в Университета „Витовт Велики“ в Каунас и „Лингвистика“ в Гренобъл (1936 - 1939). Връща се в Литва (1939), за да отбие военната си служба.

От 1944 г. отново работи във Франция. През 1949 г. получава докторска степен в Сорбоната. Преподава в Александрия, Истанбул, Поатие. От 1963 г. оглавява семиотическите изследвания в Париж.

Със своето учение в областта на лингвистиката той добавя към семиотичната теория темата за сигнификацията и полага основите на Парижката школа по семиотика.

Сред основните приноси на Греймас са неговата концепция за изотропията, актантната схема, наративната програма и семиотиката на естествения свят. Известен е и с т.нар. Триъгълник на Греймас. Бил е влиятелен в областта на семиотичното литературознание.

Погребан е в Каунас.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sémantique structurale: recherche et méthode, Larousse, 1966
  • Dictionnaire de l'ancien français jusqu'au milieu du XIVe siècle, Larousse, 1968
  • Du sens, essais sémiotiques, Éditions du Seuil, 1970
  • Maupassant: la sémiotique du texte, exercices pratiques, Éditions du Seuil, 1975
  • Sémiotique et sciences sociales, Éditions du Seuil, 1976
  • Sémiotique: dictionnaire raisonné de la théorie du langage (заедно с Жозеф Курте), Hachette, 1979
  • Du sens. 2, Éditions du Seuil, 1983
  • Des dieux et des hommes: études de mythologie lithuanienne, PUF, 1985
  • De l'imperfection, Périgueux, P. Fanlac éd., 1987
  • Sémiotique des passions: des états de choses aux états d'âme (заедно с Жак Фонтание), Éditions du Seuil, 1991
  • Dictionnaire du moyen français (заедно с Тереса Мери Кийн), Paris: Larousse, 1992

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]