Антоновден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антоновден
Тип народен и църковен
Дата 17 януари
Обичаи за предпазване от болести

Антоновден (или още: Лелинден) е български празник, който народът чества на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързанo с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. [1]

Именици[редактиране | редактиране на кода]

Именици са Антон, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.

Православна църква[редактиране | редактиране на кода]

Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.[2]

Народно поверие[редактиране | редактиране на кода]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал:

„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
И тогава се чул глас:
„Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“.

След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.

Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.[3]

Народни вярвания[редактиране | редактиране на кода]

В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени, а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта – леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Традиции[редактиране | редактиране на кода]

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антоновден се почита за предпазване от болести
  2. Календар - Антоновден
  3. Антоновден