Аргир Маринов
| Аргир Маринов | |
 | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Аргир Маринов в Общомедия | |
Аргир Маринов или Маринчев, наричан Хаджи Харитон,[1] е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Аргир Маринов е роден през 1870 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Ученик е на Григор Пърличев. Завършва прогимназия в Охрид и учителства в Струга, Охрид и на други места. Като учител в родния си град се присъединява и към революционната дейност на ВМОРО. През 1902 година става нелегален четник, а от февруари 1903 година е секретар в четата на Никола Митрев.[2] Участва на Смилевския конгрес през май 1903 година като делегат на Охридския район, заедно с Лука Групчев, Христо Узунов, Тасе Христов, Деян Димитров.
През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на територията между Охрид и Дебърца с база Копарница, Изток планина (Петрино) и Илинската планина. В първите дни на въстанието Маринов прави две успешни акции – на 23 юли напада и пленява по шосето Охрид – Битоля 65 товара с брашно и други хранителни припаси, предназначени за охридския гарнизон, а два дни по-късно пленява при Пренти-мост при село Опеница, 10 товара с хасета, сапуни и други стоки, които отиват за въстаническата болница в село Брежани.[3]
На 30 – 31 август защитава 160 души мирно население в местността Рашанец, между селата Речица, Куратица и Свинища. В неравната битка тридесет и двамата четници се самоубиват преди да бъдат заловени от турските аскери.[4][5][6][7]
Народът възхвалява смелостта на Аргир Маринов в песен. Според вариации на текста на песента негови четници тогава са Васил Зипо, Стефан Куртела (Куртелов), Янко Димитро, Наум Златарев и Ламбо Берберче.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
- ↑ Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Любомир Милетич, Материали за историята на македонското освободително движение, кн. III, София 1926, с. 110
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 311 – 314.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 399 – 400.
- ↑ Утрински весник, Бр. 1234, 16 октомври 2006[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 99.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 280.
