Ария (група)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ария.

Ария
Aria 2013.jpg
Съставът на Ария през 2013 г.
Информация
Стил Хеви метъл
Активни години 1985 – до наши дни
Музикален издател Ария records
Classic company
Союз
Никитин
Свързани изпълнители Мастер
Маврин
оркестър Глобалис
Кипелов
Артур Беркут
Влияния Iron Maiden
Judas Priest
Уебсайт Официален сайт
Членове Михаил Житняков
Владимир Холстинин
Виталий Дубинин
Сергей Попов
Максим Удалов
Бивши членове Валерий Кипелов
Алик Грановский
Кирил Покровский
Александър Лвов
Андрей Болшаков
Игор Молчанов
Сергей Маврин
Александър Манякин
Сергей Терентиев
Артур Беркут
Ария в Общомедия

Ария (на руски: Ария) е руска хеви метъл група, чийто първи албум излиза в първата година на съветската „перестройка“ – 1985 г. Последният засега албум на Ария е компилацията „Live in studio“, излязла през 2012 г. Може би най-добрата хеви метъл банда от нашата страна на Желязната завеса, Ария комбинира музикални умения най-малкото на нивото на Iron Maiden, с поетични текстове, каквито рядко се срещат в този жанр. Песните касаят както бунта, страха, другарството, борбата с насилието и безумието, травмите на ветерани от войните и бита на участниците в сегашни войни, така и трансцедентални теми като извънтелесни преживявания и личната драма на Антихриста.

Групата се е разпадала на няколко пъти, като членовете ѝ основават нови групи. Такива са Мастер, Маврин, Кипелов и Артерия. Те са наречени „Семейството на Ария“.

История на групата[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Ария започва на 31 октомври 1985 г., когато членовете на ВИА „Поющие сердца“ Владимир Холстинин и Алик Грановский решават да създадат свой хеви метъл проект. Малко по-късно към тях се присъединява певецът Валерий Кипелов. Мениджър на групата е ръководителят на „Поющие сердца“ Виктор Векщейн, а наименованието е измислено от Холстинин. Съставът на групата се допълва от Александър Лвов (ударни) и Кирил Покровский (клавишни и беквокал). На 31 октомври 1985 г. е готов първият студиен албум на Ария – „Мания величия“. Песните в него са в стил класически хеви метъл тип Iron Maiden и Black Sabbath. След издаването на албума в групата постъпва още един китарист – Андрей Болшаков. Игор Молчанов заменя Лвов на барабаните. В този състав на 5 февруари 1986 г. Ария изнася първият си концерт в ДК МАИ. Участват и на Рок-панорама 86, където печелят няколко награди с изпълненията на песните „Тореро“, „Вокруг света за 20 минут“ и „Воля и разум“ и са посрещнати одобрително от публиката. Песента „Тореро“ е пусната в предаването „Веселые ребята“. На 12 септември 1986 г. групата, която до този момент е използвана само за подгряваща на „Поющие сердца", получава разрешение за солови концерти. До този момент единствено група Круиз е получила разрешение за изпълнение на тежка музика. През 1986 г. излиза вторият албум на групата „С кем ты?“. В него песните са съставени от Андрей Болшаков и Алик Грановский. Този албум се приближава повече до траш и спийд метъл, отколкото до традиционният хеви метъл. Песните, композирани от Холстинин, „1100“ и „Баллада о древнорусском войне“ са отхвърлени от Болшаков и Грановский. След турнето в края на 1986 г. музикантите, недоволни от ръководството на мениджъра Виктор Векщейн, напускат групата. Единствено Холстинин и Кипелов остават в Ария. Останалите основават група Мастер, която съществува и до днес.

Сергей Маврин

В 1987 г. към групата се присъединяват басистът Виталий Дубинин, китаристът Сергей Маврин и барабанистът Максим Удалов. Така се сформира „златният“ състав на Ария, който записва албума Герой асфальта. Този албум се превръща в хит, като от него за три месеца са продадени над милион копия. Също така е заснет и първият в историята на групата видеоклип. Той е на песента „Улица роз“, с която Ария участват на Песня года, но не достигат до финала. Групата организира турне из целия СССР, както и във ФРГ. През октомври 1988 г. Удалов напуска групата, която се разцепва. Холстинин и Дубинин настояват за нов албум, но Векщейн смята, че няма смисъл поради спадащия интерес към метъла. В крайна сметка целият състав на групата решава да напусне Векщейн. Новият мениджър става Юрий Фишкин. През 1989 г. е издаден албумът „Игра с огнем“, в който групата свири с името „Ария-89“, тъй като правата върху оригиналното име все още се държат от Векщейн, който умира година по-късно. В началото на 90-те концертната дейност на групата спада, но през 1991 г. излиза албумът „Кровь за кровь“. През 1994 г. Ария подписват договор с Moroz records, а също така откриват собствено звукозаписно студио. Moroz records преиздават дискографията на групата.

Дубинин и Холстинин

През септември 1994 г. групата изнася двуседмично турне в Германия, но не получава нищо от хонорарите си. След края на турнето Валерий Кипелов престава да се появява на репетиции и работи по баровете с група Мастер, но не напуска официално групата. Междувременно Холстинин и Дубинин взимат Алексей Булгаков за вокалист. През януари 1995 г. Сергей Маврин напуска Ария. На негово място като постоянен член се утвърждава Сергей Терентиев. След няколко месеца Кипелов се връща в групата и излиза албумът „Ночь короче дня“. Също така излиза и концертният албум „Сделано в России“, които покорява чартовете. През 1997 г. излизат соловите албуми „Смутное время“ (на Маврин и Кипелов) и „АвАрия“ (на Холстинин и Дубинин). На следващата година излиза „Генератор зла“, съдържащ песни, написани от Сергей Терентиев. Барабанистът Александър Манякин попада в авария и временно е заменен от Максим Удалов.

През 1999 г. излиза биографична книга за групата. Тя се казва „Ария: Легенда о динозавре“. През пролетта на 1998 г. излиза албумът „Генератор зла“, клипът към песента „Отшелник“ се завърта по телевизионните канали, а „Безпечный ангел“ попада в чарта на „Наше радио“. През 2000 г. сингълът „Потерянный рай“ оглавява чартовете на „Наше радио“ и е показан по руската МТВ. На следващата година е издаден албумът „Химера“, а хитове стават „Штиль“, „Небо Тебя Найдёт“ и „Осколок Льда“. Групата участва на фестивала „Нашествие 2001“, заедно със симфоничния оркестър „Глобалис“. След концерта на Лужники на 31 август 2002 г. Кипелов, Терентиев и Манякин напускат групата след скандал с Холстинин и Дубинин, зародил се още по време на записите на „Химера“. Те основават група Кипелов, където още членуват Сергей Маврин и Алексей Харков. През септември Холстинин прави опит да върне Кипелов в Ария, но вокалистът отказва да се върне без Терентиев и Манякин.

На 9 ноември 2002 г. към групата се присъдиняват бившият вокалист на Мастер и Маврик Артур Беркут, китаристът Сергей Попов, а на барабаните се връща Максим Удалов. Месец след това те пускат сингъла „Колизей“, както и албума „Крещение огнем“. Песните „Колизей“, „Там высоко“ и „Крещение огнем“ стават хитове. Колизей оглавява класациите на руското MTV. През 2005 г. групата организира турне по повод 20-годишния юбилей. Гост-музиканти са група Мастер, както и Сергей Маврин. През 2006 г. излиза албумът Армагедон, както и сингълът „Чужой“. На следващата година Ария получава награда на списание Fuzz за най-добра група на живо през годината. Следва турнето „Пляска ада“, посветено на новия албум Армагедон. През 2008 г. започва турнето „Герой асфальта: XX лет“, където гост-музиканти са Маврин и Кипелов. Концертът излиза на CD и DVD. В 2010 г. е организиран „Ария фест“, където участват всички групи от „семейството“ на Ария.

На 26 юли 2011 г. групата напуска Артур Беркут. На негово място вокалист на групата става Михаил Житняков. В края на годината е издаден албумът „Феникс“, а в началото на 2012 г. – компилацията Live in studio. През април 2012 г. Ария изнася турне в Германия. В края на ноември 2012 г. излиза концертният албум „В жёлтом круге арены“.

През юни 2013 г. групата участва в първия ден на Каварна Рок Фест.[1] Това е част от концертното им турне „Все, что было“. В края на 2013 г. Ария за първи път в историята си свирят в САЩ и Канада, изнасяйки концерти в Ню Йорк, Бостън и Торонто. През 2014 г. записват албума „Через все времена“, чието издаване е запланирано за края на ноември.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Название Участници Година
Мания величия Кипелов/Холстинин/Грановский/Лвов/Покровский 1985
С кем ты? Кипелов/Холстинин/Большаков/Грановский/Молчанов 1986
Герой асфальта Кипелов/Холстинин/Маврин/Дубинин/Удалов 1987
Игра с огнём Кипелов/Холстинин/Маврин/Дубинин/Манякин 1989
Кровь за кровь Кипелов/Холстинин/Маврин/Дубинин/Манякин 1991
Ночь короче дня Кипелов/Холстинин/Терентиев/Дубинин/Манякин 1995
Генератор зла Кипелов/Холстинин/Терентиев/Дубинин/Манякин 1998
Химера Кипелов/Холстинин/Терентьев/Дубинин/Манякин 2001
Крещение огнём Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2003
Армагедон Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2006
Феникс Житняков/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2011
Через все времена Житняков/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2014

Концертни записи[редактиране | редактиране на кода]

Название Участници Година
Сделано в России Кипелов/Холстинин/Терентьев/Дубинин/Манякин 1996
В поисках новой жертвы Кипелов/Холстинин/Терентьев/Дубинин/Манякин 2003
Живой огонь Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2004
Пляска ада Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2007
Герой асфальта XX лет Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов/Кипелов/Маврин 2008
В жёлтом круге арены Житняков/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2012

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

Название Година
Легенды русского рока 1997
Лучшие песни 1999
2000 и одна ночь 1999
Grand Collection 2000
Штиль 2002
Легенды русского рока (выпуск 2) 2003
Миссия[2] 2004
Беспечный ангел 2004
Золотые баллады[3][4] 2011
Live in Studio[5][6] 2012

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

Название Участници Година
«Потерянный рай» Кипелов/Холстинин/Терентьев/Дубинин/Манякин 2000
«Колизей»* Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2002
Воля и разум:20 лет спустя** Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов/Маврин/Болшаков 2005
«Чужой»** Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов/Маврин/Болшаков 2006
«Поле битвы» Беркут/Холстинин/Попов/Дубинин/Удалов 2009

Трибути и саунтракове[редактиране | редактиране на кода]

Название Участници Година
Tribute to Harley-Davidson Кипелов/Холстинин/Терентьев/Дубинин/Манякин 1999
Tribute to Harley-Davidson II
съвместно с група Мастер
Кипелов/Холстинин/Терентьев/Дубинин/Манякин 2001
Дальнобойщики-2
За едноименната компютърна игра
Холстинин/Терентьев/Дубинин/Грановский/Манякин 2001

Соло албуми[редактиране | редактиране на кода]

Название Участници Година
Смутное время Кипелов/Маврин/Грановский/Чиняков 1997
АвАрия Холстинин/Дубинин/Манякин 1997

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. АРИЯ И АЛИСА ЗАЕДНО НА КАВАРНА РОК
  2. © Ария, 2002—2003 (по лиценз на «Мистерия Паблишинг»)
  3. Сборник «Золотые баллады» в интернет-магазине группы «Ария»
  4. Отговор на Виталий Дубинин на въпрос за «Золотые баллады»
  5. Албумът на Ария Live In Studio (На сайте Mastersland.com)
  6. Албумът на Ария Live In Studio (На официальном сайте группы Ария)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]