Асеново (Област Велико Търново)
За другите български села с това име вижте Асеново.
| Асеново | |
 Асеново
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 723 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 37.105 km² |
| Надм. височина | 100 - 199 m |
| Пощ. код | 5159 |
| Тел. код | 06165 |
| МПС код | ВТ (Вт) |
| ЕКАТТЕ | 730 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община - кмет |
Стражица Детелина Борисова (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Асеново Никола Павлов (ГЕРБ) |
Асеново е село в Северна България. То се намира на 5 киломтра от Стражица и е част от община Стражица, Област Велико Търново.
[редактиране] География
Селото е на благоприятно място за живеене. Климатът е умереноконтинентален, валежите са умерени през цялата година. През лятото температурите достигат +32°С, а през зимата до -10°С. Почвите са подходящи за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци.
През зимата на 1986 г. има серия силни земни трусове, започнали на 7-ми декември, с епицентър село Асеново.
Село Асеново се намира на около 50 км. североизточно от областния център Велико Търново. То е най-отдалеченото населено място в тази посока. В голяма част от землището си граничи със села на област Търговище. Общата площ на землището е около 37 000 декара, 1/3 от които гори. Селото е разположено в неголяма котловина, заградена от запад и североизток със стръмни баири. Простира се от север към юг с обща дължина повече от 2 км. Терена на селището е силно нагънат, с много наклони, баири, сухи дерета и не много източници на вода. Край селото минава Голяма река.
Според летописните книги с.Калъчлари ( Асеново ) е създадено през 1450 г. от скотовъдци и ловджии, около десетина семейства. "Къщите били осем, направени в земята, отгоре покрити с шума или слама и пръст и отстрани дупчици колкото око за прозорец. В много случаи вратата и комина били източниците на светлина. За постелки и завивки им служели кожите на убити зверове. В средата на къщата се намирало огнището. Около селото им били нивите, които и сега служат за същата цел. Занятието им било отчасти земеделие, а повечето ловджийство и скотовъдство."
На няколко пъти през годините селото се е измествало на около 4-5 км. в страни от сегашното си местоположение. Предполага се, че причините за това са оскъдната паша, пресъхване на водните източници и двете големи чумни епидемии - през 1830 г. и 1856 г. Следите на изоставените села бързо са се заличавали. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че се отнася за малко селище със строежи от дърво, шума, слама и кал. Времето бързо е заличавало оставените следи.
На сегашното си място с.Асеново съществува откъм 1700 г. Пръв се заселва турчинът Ибиш Заим. След него започват да се заселват и други турци и българи, и постепенно става голямо селище. На първото преброяване през 1880 г. жителите наброяват 1053 човека, от тях 658 българи. Сто години по-късно жителите стават около 1500, за да намалеят днес до 733 души.
[редактиране] История
До 1890 година името на селото е Упчелии, а до 1965 - Асеньово.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Асеньово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
