Асеново (Област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другите български села с това име вижте Асеново.

Асеново
България
Red pog.png
Асеново
Област Велико Търново
Red pog.png
Асеново
Общи данни
Население 711 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 37.105 km²
Надм. височина 100 - 199 m
Пощ. код 5159
Тел. код 06165
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 730
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Стражица
Детелина Борисова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Асеново
Никола Павлов
(ГЕРБ)

Асеново е село в Северна България. То се намира на 5 километра от Стражица и е част от община Стражица, Област Велико Търново.

География[редактиране | edit source]

Селото е на благоприятно място за живеене. Климатът е умереноконтинентален, валежите са умерени през цялата година. През лятото температурите достигат +32°С, а през зимата до -10°С. Почвите са подходящи за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци.

През зимата на 1986 г. има серия силни земни трусове, започнали на 7-ми декември, с епицентър село Асеново.

Село Асеново се намира на около 50 км. североизточно от областния център Велико Търново. То е най-отдалеченото населено място в тази посока. В голяма част от землището си граничи със села на област Търговище. Общата площ на землището е около 37 000 декара, 1/3 от които гори. Селото е разположено в неголяма котловина, заградена от запад и североизток със стръмни баири. Простира се от север към юг с обща дължина повече от 2 км. Теренът на селището е силно нагънат, с много наклони, баири, сухи дерета и не много източници на вода. Край селото минава Голяма река.

Според летописните книги с.Калъчлари ( Асеново ) е създадено през 1450 г. от скотовъдци и ловджии, около десетина семейства. "Къщите били осем, направени в земята, отгоре покрити с шума или слама и пръст и отстрани дупчици колкото око за прозорец. В много случаи вратата и коминът били източниците на светлина. За постелки и завивки им служели кожите на убити зверове. В средата на къщата се намирало огнището. Около селото им били нивите, които и сега служат за същата цел. Занятието им било отчасти земеделие, а повечето ловджийство и скотовъдство."

На няколко пъти през годините селото се е измествало на около 4-5 км. встрани от сегашното си местоположение. Предполага се, че причините за това са оскъдната паша, пресъхване на водните източници и двете големи чумни епидемии - през 1830 г. и 1856 г. Следите на изоставените села бързо са се заличавали. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че се отнася за малко селище със строежи от дърво, шума, слама и кал. Времето бързо е заличавало оставените следи.

На сегашното си място с.Асеново съществува откъм 1700 г. Пръв се заселва турчинът Ибиш Заим. След него започват да се заселват и други турци и българи, и постепенно става голямо селище. На първото преброяване през 1880 г. жителите наброяват 1053 човека, от тях 658 българи. Сто години по-късно жителите стават около 1500, за да намалеят днес до 733 души, от които около 150 са българи, а останалите са роми.

История[редактиране | edit source]

До 1890 година името на селото е Упчелии, а до 1965 - Асеньово.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Асеньово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 328 и 827.