Асклепион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Асклепий - фрагмент от мозайка в Банята в Кюстендил, автор Николай Зиков

Асклепион (на старогръцки: Ἀσκληπιεῖον, на латински: Aesculapium) се нарича храм-светилище, посветен на древногръцкия бог на медицината Асклепий. Обикновено асклепионите се строят край извори, смятани за лечебни. Самото светилище се състои от храм („жилище на божеството“); обикаляща го галерия, която се явява място за молене, и извор или басейн за измиване и/или очищение на болния[1].

Най-голямото древногръцко светилище на Асклепий (имащо общогръцки характер) се намира в Епидавър; впоследствие там се развива и научната медицина[2]; друг известен асклепион в Древна Гърция е този на о-в Кос.

Асклепион е построен и на един от островите на р. Тибър, след проникването на култа към Асклепий в Древен Рим, където той е почитан под името Ескулап.

Асклепиони са строени и в земите на Древна Тракия (смята се, че култът към Асклепий прониква в тях през римската епоха). Най-значителните останки от асклепиони в днешните български земи са открити при Златна Панега, Кюстендил, Баткун и Перник. Храмове на Асклепий са съществували и в древен Одесос, Германия (дн. Сапарева баня) и др.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България Т I, изд. БАН, София, 1978, с. 144-145
  2. Кратка енциклопедия Тракийска древност. Аргес. София. 1993. с. 27

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]