Атанас Сарайдаров

Атанас Сарайдаров
	Атанас Сарайдаров
български военен
Роден	15 май 1866 г. (стар стил) Златари, Османска империя
Починал	16 април 1925 г. (58 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	Полковник
Години	1888 – 1919
Служил на	България
Род войски	Артилерия
Войсково поделение	5-и арт. полк; 6-и арт. полк; 8-и арт. полк
Командвания	16-и арт. полк
Войни	Балканска,; Междусъюзническа,; Първа световна
	Атанас Сарайдаров в Общомедия

Атанас Иванов Сарайдаров е български военен деец, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Сарайдаров е роден на 16 май 1866 година в ресенското село Златари, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 10^-и випуск и на 7 ноември 1888 година е произведен в чин подпоручик. Като офицер влиза в Тайните офицерски освободителни братства. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас (21 ноември 1902 – 7 май 1903) и участва във въстанието.^[1]

Командва на Артилерийско отделение в 6-и артилерийски полк в Сливен. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война командва 16^-и артилерийски полк.^[2] След края на войната, на 5 юли 1919 година е уволнен от служба.^[3]

Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година.^[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Сарайдаров е баща на военния деец от Втората световна война полковник Асен Сарайдаров. Дъщеря му Вера е омъжена за юриста и депутат в XXII обикновено народно събрание Грую Павлов (1886 – 1951).^[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Подпоручик (7 ноември 1888)
Поручик (7 ноември 1890)
Капитан (1896)
Майор (1906)
Подполковник (18 май 1913)
Полковник (27 февруари 1917)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
↑ Български военачалници – генерали и офицери, загинали при атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. // Български бойни знамена. Посетен на 3 декември 2015.
↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.
↑ Списък на убитите и ранените при атентата в катедралата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. // Един завет. Посетен на 3 декември 2015.
↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[1] Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.

[2] Български военачалници – генерали и офицери, загинали при атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. // Български бойни знамена. Посетен на 3 декември 2015.

[3] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.

[4] Списък на убитите и ранените при атентата в катедралата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. // Един завет. Посетен на 3 декември 2015.

[София_помни_48-5] Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]