Ахмед Садулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахмед Садулов
български историк
Роден
28 октомври 1935 г.
Починал
2 януари 2020 г.
Научна дейност
Областистория, османистика
Работил вСофийски университет
Шуменски университет
Публикации„Агонията на Източния въпрос“
„История на Османската империя“

Ахмед Садулов Ахмедов е български историк – османист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 октомври 1935 г. в Млечино. Когато е 8-годишен, семейството му се преселва в Елена, където той завършва гимназия.[1] През 1960 г. завършва история в Бакинския държавен университет, Азербайджан с отличие, след което се завръща в България и работи като учител по история в руската гимназия в Пловдив.

От 1966 г. е асистент по нова и най-нова история във Великотърновския университет, старши асистент, като междувременно специализира в Московския университет. Доктор по история от 1972 г. с разработка за етатизма и политическите борби в Турция през първата половина на XX век.

От 1973 г. е главен асистент и като такъв специализант в Сорбоната от 1974 до 1979 г. Доктор на историческите науки на Сорбоната от 1980 г. и доцент в катедра „История на Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на Софийския университет от 1983 г., където е лектор по балканска история. Професор по история на Софийския университет от 2001 г. и като такъв се пенсионира през 2003 г., но продължава изследователската си дейност и като професор на Шуменския университет от 2003 г.[2]

В изборите за VII ВНС е кандидат-депутат от БСП, но е победен от Бахри Юмер от село Папрат – бъдещ кмет на Джебел от ДПС.[3]

Умира на 2 януари 2020 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ардинец, възпитаник на Сорбоната, взима научна степен със седмица по шестобалната система // bnr.bg. 8 януари 2024. Посетен на 7 април 2024.
  2. Автобиография
  3. Сайт Родопи 24: На 84-годишна възраст почина проф. Ахмед Садулов - ученият, който не се "сгоди" с политиката