Йоханес Бобровски

Йоханес Бобровски
Johannes Bobrowski
	Йоханес Бобровски Johannes Bobrowski
Роден	9 април 1917 г. Тилзит, Източна Прусия
Починал	2 септември 1965 г. (48 г.) Берлин, ГДР
Професия	поет, белетрист, есеист, преводач
Националност	Германия
Уебсайт	Страница в IMDb
	Йоханес Бобровски в Общомедия

Йоханес Бобровски (на немски: Johannes Bobrowski), пълно име Johannes Konrad Bernhard Bobrowski, е немски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Бобровски е роден в Тилзит, Източна Прусия. Израства в дома на железопътен чиновник, а в 1928 г. семейството се преселва в Кьонигсберг (днес Калининград), града на философа Имануел Кант.

Още от юношеските си години Бобровски развива интерес към историята и изкуството на германските, славянските и прибалтийските народи, увлича се от старинна музика, сам свири на орган и рисува. В 1937 г. започва да следва в Берлин история на изкуството, но е призован във Вермахта. Прекарва цялата Втора световна война на фронта като ефрейтор, воюва в Полша, Франция и на Източния фронт – в Прибалтика и при Новгород, – където създава и първите си стихотворения. В самия край на войната Бобровски попада в плен и остава в съветски трудов лагер край Ростов на Дон до 1949 г. След завръщането си в Германия работи до смъртта си като редактор в издателство и в 1955 г. публикува своите „Пруска елегия“ в списание „Зин унд Форм“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Под перото на Бобровски излизат четири стихосбирки – „Сарматско време“ (1961), „Реки на сенчестата земя“ (1962), „Знаци на времето“ ^[1] (1967) и „Сред гъсталаците на вятъра“ (1970) (последните две посмъртно), – в които с неповторима пластичност и изразителност обрисува природата и хората на Прибалтика и северните части на Русия и Германия, където се сблъскват, за да се оплодят взаимно славянската с немската култура. Световна слава му донасят романите „Воденицата на Левин“ (1964) и „Литовски пиана“ (1966), както и сборниците с разкази „Бьолендорф и празникът на мишките“ (1965) и „Предупредителят“ (1967) (посмъртно).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Бобровски е смятан за най-значителния немски поет след Втората световна война, създал образци на „природната лирика“. Творчеството му се съизмерва с това на френския нобелист Сен-Джон Перс и възпламенява духа с художествената си мощ и замайващото си своеобразие. Книжовното дело на Бобровски е удостоено с много отличия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Gedichte, 1943/44
Sarmatische Zeit, Gedichte, 1961

Сарматско време, изд.: Народна култура, София (1980), прев. Стефан Гечев, Велизар Бонев

„Das Klavier“, Gedicht, 1961
Schattenland Ströme, Gedichte, 1962
Wer mich und Ilse sieht im Grase. Deutsche Poeten des 18. Jahrhunderts über die Liebe und das Frauenzimmer, hrsg. und mit einem Nachwort von Johannes Bobrowski, 1964
Levins Mühle. 34 Sätze über meinen Großvater, Roman, 1964

Воденицата на Левин : 34 теми за моя дядо, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Стефан Бесарбовски

Boehlendorff und andere, Erzählungen, 1965
Mäusefest und andere Erzählungen, 1965

Посмъртни публикации

Johannes Bobrowski liest Lyrik und Prosa, Zwei Schallplatten nebst Textbuch, 1966
Boehlendorff und Mäusefest, Erzählungen, 1966
Litauische Claviere, Roman, 1966

Литовски пиана, изд.: Хр. Г. Данов, Пловдив (1983), прев. Вили Брюкнер