Вера Баева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вера Баева
българска композиторка, пианистка и писателка

Родена
Починала
16 юни 2017 г. (87 г.)

Националност България
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментипиано
НаградиПърва награда за композиция 1965 г.
Втора награда за композиция 1981 г.
Първа награда за соната 1982 г.
Златно петолиние 2005 г.
Два пъти носител на наградата „Златна лира“.
Вера Баева в Общомедия

Вера Баева е българска композиторка, пианистка, педагожка и писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Бургас на 18 март 1930 г. Израства в семейство, оставило отпечатък в стопанското и духовно развитие на черноморския град. Завършва музикална гимназия и академия в София при професорите Андрей Стоянов и Димитър Ненов, пиано и композиция при професорите Марин Големинов и Любомир Пипков.

Като композитор има завидно творчество: кантатно-ораториално, песенно и инструментално. Дългогодишен хормайстор при хора на Радио София, преподавател по камерна музика в Музикалната академия и Нов български университет.[1]

Участва и създава много музикални форми, песни за хор, детски песни и др.

Вера Баева над 55 години концертира в България и Европа, Азия, Америка. Авторка е на кантати и оратории, над 150 песни по стихове на български и чужди поети, концертни пиеси за цигулка, пиано, виолончело, флейта, тромпет и камерни състави, детски песни и оперети изпълнявани по Българското национално радио.

Някои от най-известните ѝ творби са изредени по-долу.

Хорово-оркестрови произведения[редактиране | редактиране на кода]

Кантати за смесен хор и оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пирин“ (1954)
  • „Прекланям се“ ­– за солист, четец, смесен хор и оркестър (1975)
  • „Мой роден край“ за смесен хор и оркестър (1985)

Хорово-инструментални произведения[редактиране | редактиране на кода]

За женски хор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пеперуди“ (Обред за дъжд) по народни мотиви за женски хор, флейта, контрабас, пиано, ударни инструменти и орган
  • Четири песни за женски хор, флейта и пиано „Откровение“, текст Станка Пенчева (1981)

За мъжки хор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Танц край огъня на Тангра“ ­ обреден танц за мъжки хор, флейта, контрабас, пиано и ударни (1991)

Произведения за симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съвременно Търново“ за пиано и оркестър (1980)

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

Струнен квартет[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цирк“ за флейта, виолончело, пиано, ударни и четец (2003)
  • Клавирно трио
  • Соната за цигулка и пиано (1988)
  • Две пиеси за цигулка и пиано (2002)
  • Две импресии за соло виолончело (1981)

За пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • Пет прелюдии (1974)
  • Концерт „До­Ре“ за два рояла, 8 ръце (1986)
  • Соната за осем ръце (1987)

Вокална музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Три песни за сопран и пиано, текст Блага Димитрова (1976)
  • Цикъл от 3 песни „Мъжки настроения“ за бас и пиано, текст Димитър Методиев (1977)
  • Три песни за мецосопран и пиано, текст Е. Карапетрова (2003)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Светец си ти, мой егере“ (1999) – разкази
  • „Да им прости Господ“ (2003) – разкази[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Вера Баева // Съюз на българските композитори.