Виолета Константинова-Жекова
| Виолета Константинова-Жекова | |
| българска геоложка | |
| Родена |
14 февруари 1924 г.
|
|---|---|
| Починала | 8 декември 2014 г.
|
| Националност | българин |
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | въглищна петрография, палеонтология |
| Работила в | Българска академия на науките, Софийски университет |
| Титла | старши научен сътрудник |
| Членува в | Международен комитет по въглищна петрология |
Виолета Михайлова Константинова-Жекова е българска геоложка, старши научен сътрудник в Българската академия на науките.[1] [2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 14 февруари 1924 г. в Пазарджик. През 1942 г. завършва средно образование в Пазарджишката девическа гимназия. В 1946 г. завършва Естествена история в Софийския университет. На 14 юни 1949 г. защитава докторска дисертация за придобиване на научна степен Доктор на естествените науки на тема „Стратиграфски и палеонтоложки проучвания на терциера в Търновско“, както и устна тема „Влиянието на сушата върху развитието на земноводни и влечуги“.[1]
Умира на 8 декември 2014 г. в София.[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Започва научната си кариера като въглищен петрограф. Първоначално работи като обектов геолог в мина Бобов дол. През 1956 г. работи върху петрогенетическата класификация на хумусовите въглища и мястото на българските въглища в нея. В 1960 г. дава общи сведения за петрографския тип на въглищата от Балканбас, а през 1962 г. работи върху анизотропния ефект на карбонските въглища, а през 1963 г. върху корелацията на старотерциерни въглища в България и върху степента на въглефикация им. От 1968 до 1969 г. се включва в комплексните изследвания и на въглищата от Добруджанския басейн – работи върху петрографския им състав, генетиченият им анализ, микротвърдостта, измененията на въглищата в резултат на контактен метаморфизъм с присъствие на графит, прави количествен мацерален анализ на въглищата от Македонска, Крупенска и Гурковска свита, изследва морфологията и разпределението на екзинитовата им съставка. През 1976 г. заедно с колектив провежда изследвания и на битуминозните скали при село Красава, Брезнишко.[1]
Работи като научен сътрудник и старши научен сътрудник във въглищната лаборатория на Научноизследователския институт по горивни изкопаеми и по-късно в Научноизследователския институт по полезни изкопаеми към Комитета по геология, както и в Геологическия институт при БАН до пенсионирането си.[1]
От 1969 до 1974 г. чете лекции по Въглищна петрология на студентите от специалност Геология в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.[1]
Избрана е за член на Международния комитет по въглищна петрология.[1]
Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на 36 публикации – 2 на палеонтоложка тематика и 34 в областта на въглищната петрография.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Николов, З., С. Вълчева, Т. Димитрова, Р. Пеева, А. Попов, П. Чумаченко. Една година без ст.н.с. д-р Виолета Константинова-Жекова (1924 – 2014) // Списание на Българското геологическо дружество кн. 2 – 3. 2015. с. 177 – 178.
- ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 124.