Вирджиния Елиза Клем По

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вирджиния Елиза Клем По
(Virginia Eliza Clemm Poe)
съпруга на писателя Едгар Алън По
VirginiaPoe.jpg
Родена: 22 август 1822 г.
Балтимор, Мериленд, Съединени американски щати
Починала: 30 януари 1847 г.
(на 24 г.)
Ню Йорк, Съединени американски щати

Вирджиния Елиза По (на английски: Virginia Eliza Clemm Poe, по баща Клем) е съпругата на Едгар Алън По. Двамата са първи братовчеди и сключват брак, когато Вирджиния е на 13, а По на 27. Според някои биографии отношенията между тях са повече братски, отколкото съпружески и двамата така и не правят секс. През януари 1842 тя се разболява от туберкулоза и страда от болестта няколко години. На 30 януари 1847 Вирджиния умира в тяхната семейна къща, тогава извън Ню Йорк.

Заедно с други семейни членове Вирджиния Клем и Едгар Алан По живеят заедно няколко години преди да сключат брак. Писателят постоянно си търси работа в различни градове и това ги принуждава да се местят многократно. Те живеят в много градове, включително Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. Няколко години след сватбата си, По се замесва в голям скандал с Франисис Сарджент Осгуд и Елизабет Елет. Слуховете за любовниците на съпруга ѝ повлияват на Вирджиния до такава степен, че на смъртното си ложе тя твърди, че Елет я е убила. Днес тялото ѝ лежи до това на съпруга ѝ в гробището на Уестминстърската църква в Балтимор, Мериленд. Само един единствен портрет с акварелни бои на Вирджиния По е оцелял. Той е нарисуван след смъртта ѝ.

Болестта и впоследствие настъпилата смърт на съпругата му имат огромен ефект върху Едгар По, който изпада в депресия и се обръща към пиенето, за да се справи. Писателят често използва темата за смъртта на красива жена в своите творби вероятно заради загубата на любимата си. Такива негови разкази и поеми са например Анабел Ли, Лигея, Улалум, Линор, Овалният портрет и най-известната му творба Гарванът.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Родословно дърво на Едгар А. По и Вирджиния По

Вирджиния Елиза Клем По е родена 15 август 1822[1] и е кръстена на по-голямата си сестра, която умира като бебе[2] само 10 дни,[3] преди Вирджиния да се роди. Баща ѝ, Уилям Клем младши, е търговец от Балтимор.[4] Той се жени за Мария По, майката на Вирджиния, на 12 юли 1817,[5] след смъртта на предишната си жена, първата братовчедка на Мария, Хариет.[6] От предишния си брак Уилям има 5 деца и му се раждат още 3 по време на този.[4] След смъртта си пред 1826, той не оставя голямо наследство на семейството си[7] и то остава много бедно.[4] Мария издържала семейството като шивачка, а всяка година болната ѝ майка Елизабет Кеърнес ѝ изпращала по 240 долара от годишната си пенсия.[7] Елизабет получавала тази пенсия след смъртта на съпруга си, капитан Дейвид По, бивш интендант.[8]

Едгар Алън По за първи път среща Вирджиния през август 1829, четири месеца след като излиза от армията. По това време тя е на 7 години.[9] През 1832 семейството използва пенсията на Елизабет, за да наеме къща на улица „Амити“ 3 в Балтимор.[10] По-големия брат на Едгар, Уилям, който живял със семейството,[9] починал на 1 август 1831.[11] По живее с семейството в къщата от 1833[12] и скоро се влюбва във съседката си, Мари Девро. Младата Вирджиния била използвана от Едгар, за да му донася кичури от косата на Девро.[13] Елизабет Кеърнес По умира на 7 юли 1835, с което спира и получаването на основния приход на семейството, което изпада в още по-тежко финансово състояние.[14] Хенри, братът на Вирджиния, също умира скоро, малко преди началото на 1836, което прави Вирджиния единственото оцеляло дете на Мария Клем.[15]

През август 1835 По напуска бедстващото семейство и се премества в Ричмънд, Вирджиния, за да работи в Саутърн Литерари Месинджър.[16] Докато Едгар е далече от Балтимор, друг негов братовчед, Нейлсън По, съпругът на полусестрата на Вирджиния Джозефин Клем,[17] дочува, че По е смятал да се ожени за Вирджиния. Нейлсън предлага да вземе и да я изучи, за да е готова за брак със Едгар на тази сравнително млада възраст.[18] По обвинява Нейлсън, който е собственик на вестник в Балтимор, че иска да разруши връзката му с Вирджиния и го обявява за "най-големия си враг".[19] На 29 август 1835[19] той пише емоционално писмо до Мария, за която твърди, "че е ослепял от вълнение докато е пишел"[17] и в което иска ръката на Вирджиния.[20] Също така твърди, че ако Мария, Вирджиния и Хенри се преместят в Ричмънд, той би могъл да ги издържа с заплатата от Саутърн Литерари Месинджър.[21]

Сватба[редактиране | edit source]

Сватбеното свидетелство на Едгар и Вирджиния

Плановете за сватбата са приети и Едгар се връща в Балтимор за да се сгоди на 22 септември 1835. Двойката има възможност само за скромна сватба, тъй като нямат достатъчно средства.[22] Единствената публична церемония била през май 1836, когато те били оженени от презвитериански свещеник, наречен Амаса Конверсе.[23] По бил на 27, а Вирджиния на 13, но тогавашното законодателство не позволявало встъпване в брак преди навършване на пълнолетие (21 години), така че тя лъже, че е на 21.[23] Сватбата била записана в Ричмънд и влючвала писмените показания на Томас Клилънд, които потвърждавали факта за малката възраст на булката.[24] Церемонията се извършва вечерта в дома на г-жа Джеймс Ярингтън,[25] собственичка на пансиона, в който са отседнали Едгар, Вирджиния и Мария.[26] Ярингтън помага на Вирджиния да изпече сватбения сладкиш и да приготви сватбената вечеря.[27] След това двойката отива на кратък меден месец в Питърсбърг, Вирджиния.[25]

Тогава тема за дебат станала възрастта на двойката и тяхната кръвна връзка. Според биографа на По Артър Хобсън Куин това не било необичайно по това време, както и това, че Едгар наричал съпругата си "Сиси" или "Сис".[28] Друг биограф на писателя, Кенет Силвърман, казва, че сватбите между първи братовчеди не били необичайни по това време (обикновено това се правело, за да се задържат парите в семейството), но възрастта на булката била.[22] Според други връзката между Клем и По била по-скоро като тази между брат и сестра, отколкото между съпруг и съпруга.[29] Някои учени, като например Мари Бонапарт, смятат много от творбите на Едгар за автобиографични и според тях Вирджиния е умряла девствена,[30] тъй като нейния съпруг никога не е консумирал брака.[31] Тази интерпретация довежда до мнението, че тя е вдъхновила главната героиня във поемата на По Анабел Ли, която е описана така: "девица... наречена Анабел Ли".[30] Биографът на писателя Джоузеф Ууд Круч е на мнение, че той не се е нуждаел от жена така "както нормалните мъже", а само като извор на вдъхновение и грижа,[32] и никога не се интересувал сексуално от жените.[33] Според приятелите на Едгар, двойката не е споделяла легло в първите две години от брака си, но са имали нормален брачен живот между 16-тия рожден ден на Вирджиния и нейното заболяване.[34]

Вирджиния и Едгар винаги са описвани като щастлива и отдадена двойка. Работодателя на По Джордж Рекс Греъм описва така тяхната връзка: "неговата любов към нея е нещо като възторжения култ към духа на красотата".[35] Веднъж По пише до свой приятел, че "не среща никой по-красив от неговата млада съпруга".[36] От своя страна, с поред много източници, Вирджиния почти идолизирала съпруга си.[37] Обикновено седяла близо до него, когато пишел, подреждала нрговите химикали и грижливо прибирала неговите ръкописи.[38] Показва любовта си в акростих, който тя написва на 23-годишна възраст, на 14 февруари 1846, по случай Свети Валентин. Първите букви на стиховете образуват EDGAR ALLAN POE. Този акростих е:

Оригиналният ръкопис на акростиха

Ever with thee I wish to roam -
Dearest my life is thine.
Give me a cottage for my home
And a rich old cypress vine,
Removed from the world with its sin and care
And the tattling of many tongues.
Love alone shall guide us when we are there -
Love shall heal my weakened lungs;
And Oh, the tranquil hours we'll spend,
Never wishing that others may see!
Perfect ease we'll enjoy, without thinking to lend
Ourselves to the world and its glee -
Ever peaceful and blissful we'll be.[39]

Скандалът с Осгуд и Елет[редактиране | edit source]

"Клюките на много езици" ("tattling of many tongues") в поемата на Вирджиния са сигнал за настоящи скандали.[40] През 1845 По започва да флиртува с омъжената 34-годишната поетеса Франсис Сарджент Осгуд.[41] Вирджиния е осведомена за това приятелство и понякога го и подкрепяла.[42] Често кани Осгуд вкъщи, смятайки че по-старата жена "обуздава" Едгар, тъй като той никога не пиел в нейно присъствие.[43]

В същото време друга поетеса, Елизабет Елет се влюбва в По и ревнува от Осгуд.[42] По същото време, в писмо до Сара Хелън Уитман, той нарича тази любов "отвратителна" и той не могъл да направи нищо "освен да я отхвърли с презрение". Също така публикува много от нейните стихове, посветени на него в Бродуей Джърнъл, по времето когато е негов редактор.[44] За Елет било известно, че е натрапчива и отмъстителна.[45] Докато посещавала къщата на Едгар в края на януари 1846, тя видяла едно от писмата от Осгуд до По.[46] Според нея, Вирджиния ѝ посочва "страшни абзаци" в писмото на Осгуд.[47] Елет казва на Осгуд да внимава с неблагоразумията си и предлага на По да върне писмата на Франсис,[46] ръководена от ревност или желание да предизвика скандал.[47] Осгуд изпраща Маргарет Фулър и Ан Линч Бота да предложат на По да върне писмата. Ядосан, По ги нарича "заети" и казва на Елет "да си търси писмата", намеквайки ѝ за нейните неблагоразумия.[48] След това събира писмата ѝ и ѝ ги занася вкъщи.[46]

Докато писмата все още не са върнати, Елет предлага на своя брат, полковник Уилям Лъмис, да "поиска писмата от нейно име".[48] Той не вярвал, че По някога ще се реши да ги върне и решава да го убие. За да може да се защити, той взема пистолет от Томас Дън Инглиш.[46] Инглиш е приятел на По и взема участие в писането на творбите му. Учил е за доктор и е излязъл от затруднено положение. Той казва за това: "било отдръпване от нечестни намерения".[49] Ядосан от това, че го наричат лъжец, Едгар предизвиква Инглиш на юмручен бой. След това всеки от двамата твърди, че е победил. Лицето на По е тежко ранено от един от пръстените на Инглиш.[46] Според версията на Едгар, Томас е казал: "Аз дадох на Е. урок, който няма да забрави до деня на смъртта си." Освен това, след борбата започват да се разнасят клюките за аферата с Осгуд.[50]

Болест[редактиране | edit source]

По това време, Вирджиния развивала туберкулоза, чийто симптоми се появили още в средата на 1842. Докато тя пее и свири на пианото, внезапно започва да кърви от устата, което Едгар ѝ обяснява като "спукване на кръвоносен съд".[51] Здравето ѝ се влошава и тя става инвалид, поради което По изпада в тежка депресия, която се засилвата с напредването на болестта. В писмо до своя приятел Джон Инграм, По пише: "По всяко време аз усещам всичките ѝ предсмъртни агонии и при всяко влошаване на болестта аз започвам да я обичам повече и все по-отчаяно да мисля за живота ѝ. Но аз съм изключително чуствителен - нервен в странна степен. Сега аз полудях, но все пак има дълги интервали на ужасен здрав разум".[52]

Състоянието на Вирджиния непрекъснато се влошавало и семейство По постоянно се местело, с надеждата да се открие достатъчно здравословна среда за нея. Те се местят два пъти във Филаделфия в началото на 40-те години на 19 век и последният им дом там днес се нарича Исторически музей на Едгар Алън По и се намира в Спринг Гардън.[53] В този дом тя била достатъчно добре, за да може да полива цветята,[54] да посреща гости и да пее и свири на пиано.[55] След това, в началото на април 1844, Едгар и Вирджиния се преместили в Ню Йорк, пътувайки с влак и кораб, задвижван с пара. Вирджиния чакала на борда на кораба, докато съпругът ѝ запазвал стая в пансион на улица „Гринуич“.[56] В началото на 1846, Вирджиния споделила на семейната приятелка Елизабет Оукс Смит следното: "Аз знам, че ще умра скоро и знам, че не съм добре, но ще бъда възможно най-щастлива и ще се опитвам да правя и Едгар щастлив".[57] Тя смятала, че ще бъде ангел-пазител на съпруга си след смъртта си.[58]

Преместването във Фордъм[редактиране | edit source]

Смърт[редактиране | edit source]

Ефект върху По[редактиране | edit source]

Вирджиния Елиза Клем По в литературата[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Thomas, Dwight & David K. Jackson. The Poe Log: A Documentary Life of Edgar Allan Poe, 1809–1849. Boston: G. K. Hall & Co., 1987: 52. ISBN 0-7838-1401-1
  2. Silverman, 82
  3. Quinn,17
  4. а б в Silverman 81
  5. Quinn, 726
  6. Meyers, 59
  7. а б Meyers, 60
  8. Quinn, 256
  9. а б Sova, 52
  10. Haas, Irvin. Historic Homes of American Authors. Washington, DC: The Preservation Press, 1991. ISBN 0891331808. p. 78
  11. Quinn, 187–188
  12. Silverman, 96
  13. Sova, 67
  14. Quinn, 218
  15. Silverman, 323
  16. Sova, 225
  17. а б Quinn, 219
  18. Silverman, 104
  19. а б Meyers, 72
  20. Silverman, 105
  21. Meyers, 74
  22. а б Silverman, 107
  23. а б Meyers, 85
  24. Quinn, 252
  25. а б Quinn, 254
  26. Quinn, 230
  27. Sova, 263
  28. Hoffman, 26
  29. Krutch, 52
  30. а б Hoffman, 27
  31. Richard, Claude and Jean-Marie Bonnet, "Raising the Wind; or, French Editions of the Works of Edgar Allan Poe", Poe Newsletter, vol. I, No. 1, April 1968, p. 12.
  32. Krutch, 54
  33. Krutch, 25
  34. Sova, 53
  35. Oberholtzer, 299
  36. Phillips, 1184
  37. Hoffman, 318
  38. Phillips, 1183
  39. Quinn, 497
  40. Moss, 214
  41. Silverman, 280
  42. а б Meyers, 190
  43. Silverman, 287
  44. Moss, 212
  45. Silverman, 288
  46. а б в г д Meyers, 191
  47. а б Moss, 213
  48. а б Silverman, 290
  49. Moss, 220
  50. Silverman, 291
  51. Silverman, 179
  52. Meyers, 208
  53. Silverman, 183
  54. Quinn, 385
  55. Oberholtzer, 287
  56. Silverman, 219–220
  57. Phillips, 1098
  58. Silverman, 301

Литература[редактиране | edit source]

  • Hoffman, Daniel. Poe Poe Poe Poe Poe Poe Poe. Baton Rouge: Louisiana State University Press, 1972. ISBN 0807123218.
  • Krutch, Joseph Wood. Edgar Allan Poe: A Study in Genius. New York: Alfred A. Knopf, 1926.
  • Moss, Sidney P. Poe's Literary Battles: The Critic in the Context of His Literary Milieu. Southern Illinois University Press, 1969.
  • Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. ISBN 0684193701.
  • Oberholtzer, Ellis Paxson. The Literary History of Philadelphia. Philadelphia: George W. Jacobs & Co., 1906. ISBN 1932109455.
  • Phillips, Mary E. Edgar Allan Poe: The Man. Chicago: The John C. Winston Company, 1926.
  • Quinn, Arthur Hobson. Edgar Allan Poe: A Critical Biography. Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1998. ISBN 0801857309
  • Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. New York: Harper Perennial, 1991. ISBN 0060923318.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Virginia Eliza Clemm Poe“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.