Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Таджикистан
| Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Таджикистан | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1994 – |
| Държава |  Таджикистан |
| Тип | Военновъздушни сили |
| Роля | Военна авиация Противовъздушна отбрана |
| Размер | 1 ескадрила |
| В състава на | Въоръжени сили на Таджикистан |
| Гарнизон/щаб | Душанбе |
| Годишнини | 23 февруари |
| Битки/войни | Гражданска война в Таджикистан |
| Командири | |
| Текущ командир | генерал лейтенант Рахмонали Сафарализода |
| Емблеми | |
| Опознавателен символ |  |
| Използвани самолети | |
| Щурмови | Ми-8, Ми-24 |
| Учебни | Aero L-39 Albatros |
| Транспортни | Антонов Ан-26 |
| Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Таджикистан в Общомедия | |
Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Таджикистан (на таджикски: Қувваҳои ҳавоӣ ва мудофиаи Тоҷикистон) са ВВС на въоръжените сили на Република Таджикистан, който в момента се състои от 20 хеликоптера. Силите участват в мисии за търсене и спасяване, както и военни нападения.
История[редактиране | редактиране на кода]
Военновъздушните сили са създадени през 1994 г. като Националната армия. През 2007 г. се състоят от шестнадесет бойни и поддържащи хеликоптери, като преди това страната разчита на руските ВВС за защита. Таджикистан е част от Обединената система за противовъздушна отбрана на Общността на независимите държави и въздушното му пространство се наблюдава от Русия. В момента не съществуват способности за противовъздушна отбрана, с изключение на няколко ракети земя-въздух, които са прехвърлени на таджикската армия. Русия се противопоставя на амбицията на Таджикистан за по-боеспособни военновъздушни сили и Москва последователно отказва да доставя изтребители или да съдейства за модернизирането на своята военна система за контрол на въздушното движение. Оценката на Русия е, че нейният собствен военновъздушен контингент в Хисар и в Казахстан е достатъчен, за да осигури адекватна сигурност на Таджикистан. Скромният брой боеспособни хеликоптери в Таджикистан са натоварени основно със задачи по търсене и спасяване и транспортиране по въздуха; те понякога са разполагани, за да атакуват опозиционните сили. Душанбе получава минимална чуждестранна военна помощ и няма налично финансиране за закупуване на бойни самолети. През 2006 г. Москва подсилва вертолетните способности на Таджикистан, като предоставя шест ударни хеликоптера Ми-8 и Ми-24. Освен това предоставя четири учебни самолета L-39. Министерството на отбраната на Индия подписва споразумение за базиране с Таджикистан, което му дава достъп до таджикската военновъздушна база Айни, която също се споделя с руснаците. Съгласно това тристранно споразумение е удължена пистата, изградена ограда по периметъра и построени хангари за самолети. От 1985 г. тази разпадаща се авиобаза се използва от бившия Съветски съюз по време на войната в Афганистан и след обновяване е официално открита през септември 2010 г. Индия допринася със 70 милиона долара за обновяването и изпраща специалисти, за да помогнат с работата. Летището, разположено на около 20 километра западно от Душанбе, разполага с най-съвременна навигационна и отбранителна технология. Пистата му също е удължена до 3200 метра, за да могат да кацат всички видове самолети.[1][2]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
- Независима хеликоптерна ескадрила (летища Айни, Душанбе, Бохтар и Худжанд)
- 536-ти зенитно-ракетен полк (Душанбе)
- 45-ти радиотехнически батальон (Душанбе)
- 97-а зенитно-ракетна бригада (Бохтар)
- 770-ти зенитно-ракетен полк (Исфара)
- 74-ти зенитно-ракетен полк (Худжанд)
- 69-ти зенитно-ракетен полк (Куляб)
- 42-ри зенитно-ракетен полк (Душанбе)
Самолети[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
| Летателен апарат | Произведен | Тип | Вариант | Налични | Заб. | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Транспортен | ||||||
| Антонов Ан-26 | СССР | транспортен | 1[3] | |||
| Туполев Ту-134 | СССР | транспортен | 1[4] | |||
| Хеликоптер | ||||||
| Ми-8 | СССР | транспортен | 14[3] | |||
| Ми-24 | СССР | щурмови | 6[3] | |||
| Учебни | ||||||
| Aero L-39 Albatros | Чехословакия | учебен / лека атака | 4[3] | |||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kucera, Joshua. Tajikistan's Ayni airbase opens – but who is using it? // The Bug Pit – The military and security in Eurasia. The Open Society Institute, 7 September 2010. Архивиран от оригинала на 5 September 2013. Посетен на 12 September 2013.
- ↑ John Pike. Tajikistan- Air Force // GlobalSecurity.org. Посетен на 2013-09-22.
- ↑ а б в г World Air Forces 2022 // Flightglobal, 2022. Посетен на 9 February 2022.
- ↑ The Military Balance 2021. Routledge, February 2021. с. 206.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tajik Air Force в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |