Георги Вълев
| Георги Вълев | |
| български революционер | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Димов Вълев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вълев е роден в 1868 година[2] в странджанското градче Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. В 1900 година влиза във ВМОРО, заклет от Димо Янков и Райко Петров. Работи като легален деец, куриер до нелегалните чети. Снабдява четите на Георги Константинов и Петко Пухов, превежда и настанява в града нелегални четници, доверен човек е на войводите Георги Кондолов и Стоян Камилски. Заподозрян е от властите и поставен под наблюдение и след предупреждение от приятел турчин става нелегален четник в четата на Георги Константинов.[1]
На 30 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 98.
- ↑ Към 30 април 1943 година е на 75 години.
