Георги Гапон
| Георги Гапон Гео́ргий Аполло́нович Гапо́н | |
| руски свещеник | |
 | |
| Роден | Георги Аполонович Гапон
5 февруари 1870 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал |
Озерки, Санкт Петербург, Руска империя |
| Религия | православие |
| Учил в | Санктпетербургска духовна академия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Георги Гапон в Общомедия | |
Георги Гапон (на руски: Гео́ргий Аполло́нович Гапо́н) е свещеник от Руската православна църква, политически деятел и профсъюзен лидер, оратор и проповедник. Той е създател и ръководител на работническата организация „Сдружение на руските фабрично-заводски работници на Санкт Петербург“, организатор на масовото шествие на работниците на 9 януари 1905 година, завършило с разстрел на работници и положило началото на Първата руска революция от 1905-1907 година. След това Гапон е деятел на руската революционна имиграция, организатор на Женевската междупартийна конференция през 1905 г., участник в неуспешното въстание през 1905 г. в Санкт Петербург и основател на революционната организация „Общорусийски работнически съюз“. След завръщането си в Русия продължава революционната си дейност като се обявява против въоръжените методи на борба. През март 1906 г. бива убит от група есери по обвинения че сътрудничи на властите с доноси и информация и е предател на революцията.
Една от основните му черти е огромното му честолюбие, той вярва, че му е отредена огромна роля в световната история[1]. Още като студент в Духовната академия заявява, че или ще стане велик човек, или каторжник. През 1905 г. се вживява в ролята на пророк и се нагърбва със задачата да изведе народа от нищетата, невежеството и неправдата. Той създава култ към своята личност, като се обявява за единствения защитник на интересите на народа[2][3].
Неговите амбиции и мания за величие[4] отблъскват голяма част от революционерите. Той вярва, че неговата роля е избрана от Бога. По разкази на съвременници, Георги Гапон има красива, ярка и запомняща се външност. Той прилича на италианец, евреин и арменец едновременно[4] с черните си коса, брада и очи. Някои го оприличават на Христос. Много съвременници отбелязват неговото обаяние, общителност и умение да оказва влияние върху другите. Отличава се и с ораторски талант.
На 28 март 1906 г. Георги Гапон излиза от Петербург по Финландската железопътна линия и не се завръща обратно. По сведения на работници, той се отправя на делова среща с представители на партията на есерите.[5]. Гапон не взима със себе си нито вещи, нито оръжие и обещава да се прибере до вечерта. В средата на април във вестниците се появява съобщение, е убит от члена на партията на есерите Петър Рутенберг[6].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Феликс. Г. А. Гапон и его общественно-политическая роль. – СПб.: Изд. В. И. Смесова, 1906. – 40 с.
- ↑ Из воспоминаний о «Рабочем Союзе» и священнике Гапоне. 1908.
- ↑ Великие незабываемые дни: Сборник воспоминаний участников революции 1905-1907 гг. – М.: Политиздат, 1970. – 320 с.
- ↑ а б Личные воспоминания о Г. Гапоне // За кулисами охранного отделения. Сборник, 1910.
- ↑ К убийству Гапона // Новое время. СПб., 1906, № 10812 (21 апреля), с. 1.
- ↑ В. Хазан. Пинхас Рутенберг: от террориста к сионисту (в двух томах). Иерусалим: «Гешарим», 2008, 976 с.
|
