Георги Димов (опълченец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димов.

Георги Димов
български опълченец
Роден
1856 г.
Починал
1930 г. (74 г.)

Георги Димов е български опълченец (1877 – 1878) от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1856 година в западномакедонския град Лерин, по това време в Османската империя, днес в Гърция.[1]

Постъпва в Българското опълчение на 19 юни 1877 година. Зачислен е в III дружина, IV рота. На същата дата е оставен за кадър във Втора серия, зачислен в VIII дружина IV рота. На 1 август е определен за попълнение и изпратен на 5 август отново в III дружина, II рота. Уволнен е на 28 юни 1878 година.[1]

След Освобождението остава в свободна България. Установява се в Свищов. До 1887 година е старши пеши стражар, след това работи като телеграфо-пощенски раздавач. Пенсионира се в 1905 година.

Обявен е за почетен гражданин на Габрово на 7 февруари 1923 година заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[2]

Умира около 1930 година в Свищов.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I,II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 397, № III.207.12.
  2. Община Габрово. Почетни граждани // gabrovo.bg. Посетен на 18 септември 2022.