Георги Стоилков
| Георги Стоилков | |
| български офицер | |
 | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1897 – 1932 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 13-и пехотен полк 7-и пехотен полк |
| Командвания | 13-и пехотен полк 10-и пехотен полк 3-ти пехотен полк 18-и пехотен полк |
| Битки/войни | Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Георги Стоилков (Стоилов) Стоилков е български военен деец, полковник, участник в Първата световна война (1915 – 1918), командир на 13-и пехотен рилски полк (1921 – 1922), 10-и родопски пехотен полк, 3-ти пехотен бдински полк и 18-и пехотен етърски полк (1931 – 1932).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Стоилков е роден на 19 април 1881 г. в с. Ярловци, Трънско. Постъпва на военна служба на 21 септември 1897 година. През 1902 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 23-ти випуск и е произведен в чин подпоручик. През 1905 г. е произведен в чин поручик, през 1901 в чин капитан, на 5 декември 1916 в чин майор, на 1 април 1919 в чин подполковник и на 5 май 1925 в чин полковник. Като капитан командва 16-а картеча рота от 13-и пехотен рилски полк[1], след което като майор е командир на 1-ва дружина от същия полк[2][3].
Георги Стоилков заема последователно длъжностите дружинен командир в 13-и пехотен рилски полк, помощник полкови интендант в 7-и пехотен преславски полк, както и командир на 13-и пехотен рилски полк (25 септември 1921 – 17 декември 1922), 10-и пехотен родопски полк и 3-ти пехотен бдински полк. След това служи като домакин и комендант в Министерството на войната, от 1929 г. служи в канцеларията, а от следващата година е началник на инспекторската служба. По-късно командва 18-и пехотен полк (26 август 1931 – 27 май 1932), след което през 1932 г. е на служба в канцеларията на министъра и същата година преминава в запаса.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1902)
- Поручик (1905)
- Капитан (1909)
- Майор (5 декември 1916)
- Подполковник (1 април 1919)
- Полковник (5 май 1925)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1910)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1913)
- Царски орден „Св. Александър“ IV степен (1914)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1917)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тонев, З., „Върхове на славата: Книга за войните“, 1995, Съюз на независимите български писатели стр. 67
- ↑ Куманов, М., „Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914 – 1918)“, 2004, Издателство „Гутенберг“, стр. 217
- ↑ Илиев, С., „Из спомените ми“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 71
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 169 – 170
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 261.
