Гигантски варан
| Гигантски варан | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Gray, 1845) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Гигантски варан в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Гигантски варан, още голям варан или перенти (Varanus giganteus), е вид животно от семейство варанови (Varanidae). Той е най-големият австралийски гущер и четвъртият по големина жив гущер на земята, след комодския варан, водния варан и крокодиловия варан.
Среща се на запад от Голямата вододелна планина в сухите райони на Австралия. Според Международния съюз за опазване на природата видът се счита за незастрашен от изчезване.[2]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Гигантският варан е разпространен в сухите пустинни райони на Северната територия, Куинсланд, Западна и Южна Австралия. Местообитанията му се състоят от скалисти издатини и клисури с твърда почва и насипни камъни. Среща се рядко поради своята срамежливост и отдалечеността на голяма част от ареала му от човешкото обитаване.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Този гущер може да нарасне до 2,5 метра на дължина, но типичната дължина е около 1,7 до 2 метра. Въпреки че средното му тегло е около 15 кг, много от екземплярите могат да достигат тегло над 20 кг.
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено тези варани избягват човешки контакти и често се оттеглят, преди да бъдат видяни. В състояние са да изкопаят дупка за подслон само за няколко минути. Техните дълги нокти им позволяват лесно да се катерят по дърветата. Често стоят на задните си крака и опашки, за да получат по-добър изглед на околния терен. Те са бързи спринтьори и могат да бягат, използвайки или четирите, или само задните два крака.
Типично за повечето варани, при заплаха, или замръзва на място (лежи на земята и остава неподвижно, докато опасността отмине), или започва да бяга (ако терена позволява). Ако бъде притиснат в ъгъла, този мощен хищник застава на мястото си и използва арсенала си от нокти, зъби и подобна на камшик опашка, за да се защити. Той може да издуе гърлото си и да съска, да нанася удари по опонентите с мускулестата си опашка, както и да се хвърли напред с отворена уста с цел атака или сплашване. Ухапването му може да причини много поражения, не само от зъбите, но и поради устните секрети.
Отрова[редактиране | редактиране на кода]
В края на 2005 г. изследователите от Университета в Мелбърн откриха, че всички гигантски варани могат да бъдат донякъде отровни. Преди се смяташе, че ухапванията, причинени от варани, са склонни към инфекция поради бактерии в устата им, но изследователите показаха, че непосредствените ефекти се причиняват от леко отравяне.[3]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Гигантските варани са силно активни хищници, които се хранят предимно с влечуги, дребни бозайници и по-рядко птици, като диамантени гълъби.[4] Те ловуват жива плячка, но също така и мърша.
Влечуговата плячка включва предимно гущери, по-рядко змии, както и по-малки представители от техния вид.[5] Крайбрежните и островните индивиди често ядат голям брой яйца от морски костенурки. Плячката от бозайници включва прилепи, млади кенгурута и гризачи.
Понякога са били забелязвани да търсят храна в плитки води. Въпреки че възрастните се хранят предимно с гръбначни животни, по-младите видове се хранят предимно с членестоноги, особено скакалци.[6][5]
Обикновено плячката се поглъща цяла, но ако хранителният продукт е твърде голям от него се откъсват парчета за да се улесни консумацията.[7]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Този вид варани може да снасят яйцата си в термитни хълмове или в почвата.[7]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Перенти в зоопарка в Пърт, Австралия -
Глава на пернати в дивата природа -
Перенти в Червения център на Австралия -
Двойка от вида перенти в зоопарка в Пърт -
Гигантски варан в Австралийския зоопарк
_(10096110964).jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Varanus giganteus (Gray, 1845). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Varanus giganteus. Т. 2017. IUCN, 2017. DOI:10.2305/IUCN.UK.2018-1.RLTS.T42493274A42493282.en. с. 2018: e.T83777786A101752310.
- ↑ Fry, Bryan G. et al. Early evolution of the venom system in lizards and snakes // Nature 439 (7076). 16 November 2005. DOI:10.1038/nature04328. p. 584 – 588. (на английски)
- ↑ Fisher, Scott. Perentie and a diamond dove // 22 April 2018. (на английски)
- ↑ а б Losos, Jonathan B. и др. Ecological and evolutionary implications of diet in monitor lizards // Biological Journal of the Linnean Society 35 (4). 1988-12-01. DOI:10.1111/j.1095-8312.1988.tb00477.x. с. 379 – 407.
- ↑ King, D. и др. The Activity Pattern, Temperature Regulation and Diet of Varanus-Giganteus on Barrow-Island, Western-Australia // Wildlife Research 16 (1). March 15, 1989. DOI:10.1071/wr9890041. с. 41 – 47.
- ↑ а б King, Dennis; Green, Brian (1999). Goannas: The Biology of Varanid Lizards. University of New South Wales Press. ISBN 978-0-86840-456-1
|
