Григорий Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григорий Лазаров
български духовник
Роден

Григорий Лазаров Димитров[1] е български духовник и общественик, деец на късното Българско възраждане в Южна Македония в края на XIX - началото на XX век, един от водачите на българското просветно и църковно дело в Хрупища и Тиквешко.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Хрупищката българска църковна община с подпис на председателя отец Григорий Попдимитров

Григорий Лазаров е роден в паланката Неготино, Тиквешко, тогава в Османската империя.[2] Приема свещенически сан. При откриването на български параклис и екзархийско архиерейско наместничество в южномакедонския градец Хрупища в 1905 година, Лазаров е изпратен като пръв архиерейски наместник. Две години наместничеството се помещава в къщата на Шомо Сикавичовски, а по-късно се мести в обществена сграда. Архинаместничеството на Лазаров е във време, в което българщината е изложена на силните удари на турските власти, заради революционното движение и на гръцките андартски чети, заради отказа на костенарийските села от елинизма, които спъват дейността му. Лазаров подпомага изгонените от родните им места от андартите бежанци, настанени в Хрупища. Влиза обаче в конфликт с част от българското гражданство и в 1912 година е сменен от Атанас Шишков.[3]

Георги Христов го определя като:

... добър, трудолюбив, пъргав и деятелен... .[4]

Лазаров е назначен за архиерейски наместник в Тиквеш. В 1913 година след окупацията на Тиквеш от Сърбия, Лазаров е пребит, защото се опитва да причака своя митрополит на железопътната гара в Криволак, а къщата му е съборена.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Или Григорий Димитров Лазаров.
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 145.
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 133 - 134.
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 133.
  5. Петре Камчевски: Тиквешкото въстание все повече навлиза в историографията, 19 юни 2010, Агенция „Фокус“