Гърляни
| Гърляни Грљани | |
| — село — | |
  Гърляни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Виница |
| Географска област | Пиянец |
| Надм. височина | 746 m |
| Население | 206 души (2002) |
| Пощенски код | 2310 |
| МПС код | КО |
| Гърляни в Общомедия | |
Гърляни или Гърляно (на македонска литературна норма: Грљани) е село в Община Виница, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено източно от град Виница. Най-близките му селища са Калиманци на запад, Крушево от юг, Турия от изток.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Гърляни е изцяло българско село, разположено в Пехчевска (Малешевска) кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гърлено е има 444 жители, всички българи християни.[1]
При избухването на Балканската война (1912 г.) 4 души от Гърляни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Разположението на селото непосредствено до шосето Кочани—Царево село го прави важен стратегически пункт в последните дни на Междусъюзническата война. На 16-17 (29-30) юли 1913 г. части на 7-а пехотна рилска дивизия водят край Гърляни успешни отбранителни боеве с настъпващите сръбски войски.[3] След войната селото остава в Сърбия.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Трайко Т. Калайджиев от Щип е български кмет на Гърляни от 21 април 1943 година до 9 септември 1944 година.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гърляни
Иванчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 28 януари 1912 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]- Цеко Гърлянчина, четник на Ильо войвода[6]
- Починали в Гърляни
- Андон Златарев (1874 – 1902), български революционер от ВМОРО
- Димитър Георгиев Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[7]
- Иван Савов (1870-1902), български революционер от ВМОРО
- Георги Кьосето (1878 – 1902), четник при Иван Савов, родом от Тиквешко[8]
- Ради Колев Колев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Петър Дървингов. „История на Македоно-одринското опълчение“. Том II, Печатница „Нов живот“, София 1925, стр. 711-713
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 266.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 43
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 4
| ||||||||
