Децим Юний Брут Калаик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Децим Юний Брут.

Децим Юний Брут Калаик (Decimus Iunius Brutus Callaicus) e значителен политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той произлиза от фамилията Юнии и е син на Марк Юний Брут (консул 178 пр.н.е.). [1] Неговият по-голям брат юристът Марк Юний Брут e прародител на Марк Юний Брут, убиецът на Юлий Цезар.

През 138 пр.н.е. Брут е избран за консул заедно с Публий Корнелий Сципион Назика Серапион. [2] Той получава провинция Далечна Испания. Там се бие като проконсул до 136 пр.н.е. [3]

Като консул Брут основава град Valentia (днес Валенция) за ветераните от успешната война против лузитаните и убития Вириат (139 пр.н.е.). След връщането му в Рим той получава за успешните си битки в Испания против лузитаните и калаиките триумф. Получава и допълнителното име Калаик.[4] [5]

След това построява обещания храм на Марс на Марсовото поле и го окрасява с две статуи на седнал Арес и на Афродита, направени от гръцкия скулптор Скопас.[6]

През 129 пр.н.е. Брут е легат на консула Гай Семпроний Тудицан и му помага в боевете против племената яподи, либурни и хистри в Илирия. Консулът получава за победата триумф.[7]

През 121 пр.н.е. той помага на консула Луций Опимий, който се бори проитв привържениците на реформаторите Гай Семпроний Гракх на Авентин.[8]

Брут е също авгур,[9], оратор и патрон на поета Луций Акций.[10]

Неговата съпруга се казва Клодия.[11] С нея, вече доста стар през 120 пр.н.е., той има син Децим Юний Брут, който става през 77 пр.н.е. консул. Изглежда той има и дъщеря, която се омъжва за Гай Семпроний Гракх.[12]

Литература[редактиране | edit source]

  • Friedrich Münzer, RE, X,1, 1021, 1025, Iunius 57)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цицерон (Brutus 107); F. Münzer, RE X 1, Sp. 1021.
  2. Fasti Capitolini
  3. Апиан, Iberica 73-75; Страбон, 3, 3, 1ff., S. 152ff.
  4. Евтропий, 6, 19, 1; Плутарх, Tiberius Gracchus 21, 1.
  5. Fasti Capitolini; Велей Патеркул, 2, 5, 1.
  6. Плиний Стари, Naturgeschichte 36, 26.
  7. Ливий, periochae 59.
  8. Орозий, 5, 12, 7; Ампелий 19, 4; 26, 2.
  9. Цицерон, Laelius de amicitia 7.
  10. Цицерон, pro Archia poeta 27; de legibus 2, 54; Brutus 107; Валерий Максим, 8, 14, 2.
  11. Цицерон, epistulae ad Atticum 12, 22, 2.
  12. Корнелий Непот, Fragment 9 ed., Плутарх, Tiberius Gracchus 21, 1.; F. Münzer (RE X,1, Sp. 1024f.).