Джон Лангдън Даун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Лангдън Даун
английски лекар, аптекар и невролог
Джон Лангдън Даун 
Роден: 18 ноември 1828
Торпойнт, Корнуол, Великобритания
Починал: 7 октомври 1896
Лондон, Великобритания

Джон Лангдън Хейдън Даун (на английски език - John Langdon Haydon Down) е британски лекар, невролог, описал за първи път болестта "Синдром на Даун", наричайки го "монголизъм".

Фамилията на доктора съвпада с английската дума, означаваща "долу", в резултат на което възниква попуярното заблуждение, че хората със Синдром на Даун са умствено изостанали, но болестта е наречена в чест на своя откривател, чак през 1965 година.

Биография[редактиране | edit source]

Джон Даун е роден като най-малкото дете, в семейството на аптекар от Корнуолското село Торпойнт, от ирландски произход където работи като асистент-хирург, учи фармацевтика, асистира на професор Редвуд, а по-късно и на известният химик Майкъл Фарадей. Навършвайки 25 години, Джон постъпва в Медицински институт на Лондонска болница, който завършва със златен медал.

През 1858 година е назначен за главен лекар на Кралски приют за изостанали в Ерсвуд. Под негово ръководство приюта става образцов, сред заведения от подобен род в страната. Паралелно Джон Даун чете лекции по медицина в Лондон.

Даун вярва в това, че заниманията с умствено изостанали деца, влияе силно позитивно върху тяхното развитие. През 1868 година организира в Тедингтън, център за такива деца , наречен „Нормансфийлд“. Това било първото здравно заведение от подобен род (по-късно директор на заведението става сина на Даун).

Научна дейност[редактиране | edit source]

Върху бъдещата дейност на Джон Даун повлияват идеите на доктор Джон Конъли, който счита, че е необходимо да се изследва, как интелекта и емоциите на човека зависят от формата на черепа. Първоначално Джон Даун установява в група свои пациенти, някои особенностти на построяването на езика а по-късно започва да изследва формата на черепа. На базата на тези проучвания, Даун формила 5 основни групи пациенти, една от които е от пациенти с „монголизъм“.

Следва да се отбележи, че по това време каквато и да е класификация на хора със забавено психическо развитие и психически болни хора, не била достатъчно развита. През 1866 година, Даун описва морфологически характеристики на хора със „Синдром на Даун“ ("Наблюдения по етническата класификация на умствено изостанали хора"). Освен подробното описване на външните черти, присъщи на хора със „Синдром на Даун“, той също отбелязва, че тази група често страда от порок на сърцето и нарешения в ендокринната система. В труда си, Даун отбелязва, че работата с такива пациенти дава много добри резултати. Отбелязва как артикулационната гимнастика помага за развитието на говора. Даун установява правилно, че това заболяване е вродено, но грешно отбелязва, че е свързано с прекарана туберкулоза от родителите.

През 1887 година Даун издава много пълен труд, наречен „Психически заболявания у деца и възрастни“.

Външни препратки[редактиране | edit source]