Димитър Братанов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за политика Димитър Братанов. За генерала Димитър Братанов вижте Димитър Братанов.

Димитър Братанов
български политик
Роден
Починал
1996 г. (86 г.)

Учил вСофийски университет
Народен представител в:
XXVI ОНС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Димитър Цочев Братанов е политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1909 г. в семейството на Цочо Братанов Радкински в ловешкото село Гложене. Има двама братя – педиатъра Братан Братанов и академик Кирил Братанов (1911 – 1986). През 1932 г. завършва право в Софийския университет. Членува в БРСДП от 1928 до 1948 г. Бил е редактор на вестниците „Сигнал“, „Култура“, „Трезво общество“ и „Народ“. Бил е арестуван и интерниран за дейността си. По време на Втората световна война е член на НК на ОФ.[1] След 9 септември е член на ръководството на БРСДП, а при сливането ѝ с БКП става член на БКП. Димитър Братанов е бил пълномощен министър в Италия (1947 – 1948), Белгия (1948 – 1950) и Швейцария (1950 – 1951). В периода 1958 – 1964 г. е пълномощен министър в Швеция, Дания и Норвегия. Кандидат-член е на ЦК на БКП от 1948 до 1954 и член от 1954 до 1990 г. Братанов е бил секретар и заместник-председател на Постоянната комисия по външните работи. От 1971 г. е председател на националния комитет за трезвеност, а от 1974 г. е председател на Международната комисия за борба с алкохолизма[2]. Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и с почетното звание „Герой на социалистическия труд“.[3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „В страната на Данте и Толиати“, Изд. на ОФ, 1954
  • „Швеция: Романтика и стомана“, Изд. на ОФ, 1967
  • „Бележити учени и писатели против алкохолизма: [Очерци].“, Народна просвета, 1980
  • „Вълната на Народния фронт: Спомени.“, Партиздат, 1986

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 182
  2. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 106
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 176