Дъбът на Пенчо (награда)
| „Дъбът на Пенчо“ | |
| Присъждана за | цялостно творчество или за отделни книги, които са принос в модерната българска литература и в изследването ѝ |
|---|---|
| От | Светлозар Игов |
| Домакин | мястото, възпято от Пенчо Славейков в „Псалом на поета“ в софийския квартал „Лозенец“, до изсъхналия ствол на дъба, под който той обичал да стои, съзерцавайки София в краката си |
| Дата | 28 май |
| Място | София |
| Държава | България |
| Възнаграждение | няма |
| Първо връчване | 2007 г. |
Дъбът на Пенчо се дава за цялостно творчество или за отделни книги, които са принос в модерната българска литература и в изследването ѝ.
Създадена е през 2007 г. от професора по славянски литератури и автор на една от меродавните истории на модерната българска литература Светлозар Игов. Той е и едноличното жури, което определя поредните носители на екстравагантната награда.
Наградата е в размер на 0 лв. и включва грамота и овации от колеги на мястото, възпято от Пенчо Славейков в „Псалом на поета“ в софийския квартал „Лозенец“, до изсъхналия ствол на дъба, под който той обичал да стои, съзерцавайки София в краката си.[1]
Наградата се връчва на 28 май – в деня на годишнината от смъртта на големия български поет Пенчо Славейков.
Носители на наградата[редактиране | редактиране на кода]
- 2007. Златомир Златанов за цялостното му творчество
- 2008. Антония Велкова-Гайдаржиева за монографията „Васил Пундев и българската литература“ и Пламен Дойнов за двутомника „Българската поезия в края на ХХ век“[2]
- 2009. Елена Алексиева за принос в модерната проза (книгите „Читателска група 31“, „Рицарят, дяволът, смъртта“ и „Тя е тук“) и Милен Русков за романите „Джобна енциклопедия на мистериите“ и „Захвърлен в природата“[3]
- 2010. Владимир Сабоурин за монографиите „Произход на испанския пикаресков роман“ и „Свещенотрезвото“ и Катерина Стойкова за стихосбирката „Въздухът около пеперудата“[4]
- 2011. Георги Господинов за есето „Невидимите кризи“ и Палми Ранчев за стихосбирката „Софийската берлинска стена“[5]
- 2012. Миряна Янакиева за монографията „От родния кът до гроба. Пенчо Славейков - „Сън за щастие“ и Борис Минков за монографията „Градът - междинни полета“[6]
- 2013. Пламен Антов за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“[7]
- 2014. Георги Янев за изследвания за Гео Милев и Христо Карастоянов в романа „Една и съща нощ“[8][9]
- 2015. Младен Влашки за книгата „РоманОлогия ли?“[10]
- 2016. Йордан Славейков за романа „Последна стъпка“[11]
- 2018. Йордан Ефтимов за цялостното му творчество[12][13]
- 2019. Цветанка Еленкова за поетическо творчество и Чавдар Ценов за белетристиката му[14][15]
- 2020. Георги Тенев за цялостното му творчество[16]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Славейковите дъбове“ Архив на оригинала от 2021-01-19 в Wayback Machine., „Непознатата София“, 8 септември 2011, със снимки на оцелелите до днес дървета.
- ↑ Пламен Дойнов – награден с „Дъбът на Пенчо“, в. „Екип 7“, Разград, 9 юни 2008.
- ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2009 г. (Носители на наградата за 2009 г. са Елена Алексиева и Милен Русков), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2009.
- ↑ Литературната награда Дъбът на Пенчо, „Култура“, бр. 21 (2594), 4 юни 2010.
- ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2011 г. (Георги Господинов и Палми Ранчев - новите носители на наградата), електронен бюлетин „Културни новини“, 29 май 2011.
- ↑ Литературна награда „Дъбът на Пенчо“ 2012 (Миряна Янакиева и Борис Минков - новите носители на наградата), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2012.
- ↑ Литературна награда „Дъбът на Пенчо“ 2013 (С наградата - Пламен Антов за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2013.
- ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2014 година (Георги Янев и Христо Карастоянов с наградата за 2014 г.), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2014.
- ↑ Георги Янев с наградата „Дъбът на Пенчо“, Nikak.bg, 29 май 2014.
- ↑ Младен Влашки с Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2015 година, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2015.
- ↑ „Литературната награда „Дъбът на Пенчо“, в-к „Култура“, бр. 20 (2857), 3 юни 2016.
- ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2018 г., електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2018.
- ↑ Йордан Ефтимов е носител за тази година на наградата „Дъбът на Пенчо“ за цялостен принос, БНР, програма „Хоризонт“, 28 май 2018.
- ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2019 г., електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2019.
- ↑ Литературна награда „Дъбът на Пенчо“, БНТ, 10 юни 2019.
- ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2020, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2020.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Господинов, „Невидимите кризи“, в-к „Култура“, бр. 15 (2587), 21 април 2010
- Владимир Сабоурин, „Свещенотрезвото“. Мистика и Модерност (част втора: Музика и Просвещение), на сайта „Грозни пеликани“
- Милен Русков, Из „Захвърлен в природата“ 1, електронно списание LiterNet, 8 юни 2008, № 6 (103)
- Милен Русков, Из „Захвърлен в природата“ 2, електронно списание LiterNet, 4 септември 2008, № 9 (106)
- Борис Минков, „С град на шията. Сегментирането на панорамния поглед и колпортажният феномен на пространството“, на сайта „Грозни пеликани“
- Пламен Антов, Откъс от „Тотемът на вълка. Неполитическото“ Архив на оригинала от 2014-04-15 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Small Stations“
- Христо Карастоянов, Откъс от „Една и съща нощ“, в-к „Дневник“, 6 май 2014
- Младен Влашки, Из „Романология ли? Съвременният български роман между употребата и експеримента“, електронно списание LiterNet, 22 май 2015, № 5 (186)
- Йордан Славейков, Откъс от романа „Последна стъпка“ Архив на оригинала от 2016-08-16 в Wayback Machine., на сайта на издателство „Жанет-45