Египетски лешояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Египетски лешояд
Egyptian vulture.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Neophron Египетски лешояди
вид: Neophron
percnopterus
Египетски
лешояд
Научно наименование
Уикивидове Neophron
Savigny, 1809
Уикивидове Neophron percnopterus
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Neophron percnopterus distribution.png

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е дневна граблива птица срещаща се и в България.

Общи сведения[редактиране | edit source]

  • Дължината на тялото - 60-70 (до 85) cm
  • Размаха на крилете - 150-170 cm
  • Тегло - 1,6-2,5 кг.
  • Полов диморфизъм - не е изразен.
  • Оперение - в светли кремави тонове, краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата с оголени участъци около човката в жълт цвят. Младите птици до навършване на 5 годишна възраст са тъмно оцветени.
  • Полет — предимно планиращ.

Разпространение и биотоп[редактиране | edit source]

В Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища. Такъв е и случаят с последното (от 22.07.2000 г.) съобщение за вида от Странджа [2]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни, като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици, като щрауса.

По земята ходи много уверено, подобно на кокошоподобните.

Размножаване[редактиране | edit source]

  • Моногамни птици.
  • Настъпване на полова зрялост - 5 годишна възраст.
  • Гнездо — по непристъпни скали, в пещера или поне под навес или корниз. Строят го и двете птици, в него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака.
  • Яйца - 2 броя, напръскани с тъмнокафяви петна. Тегло 94 гр, размери - 65х55 mm. Снася двете яйца с интервал от няколко дни, обикновено от края на март до началото на май.
  • Мътене — и двамата родители на смени, трае 40-42 дни. Малките напускат гнездото на около 70-96 дневна възраст.
  • Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Видът е избран за емблема на учреденото през 1988 г. Българско дружество за защита на птиците. [3][4].

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Египетския лешояд е едно от няколкото животни използващи инструменти, което е признак за високата му интелигентност. Когато открие яйце от щраус, той хваща с човката си камък и го засилва рязко пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Египетски лешояд. Посетен на 19 февруари 2012
  2. Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) – пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. - Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие”, Научни трудове, гр. Враца, 23.10-25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66-72.
  3. Боев, З. 1988. [Учредено е Българско дружество за защита на птиците]. - Защита на природата, 9: 10.
  4. Боев, З. 1988. В защита на птиците. - в. "Работническо дело", бр. 193/11.07.1988: 4.
  5. BirdLife International 2007. Neophron percnopterus. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 26 април 2008.