Егон Терцета
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Егон Терцета | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Антонио Егон Терцета 2 юли 1899 г. | ||||||||
| Починал | 16 август 1964 г. | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Егон Терцета е италиански футболист, играл в България през 20-те години на XX век. Капитан на отбора на Владислав (Варна), спечелил две поредни шампионски титли на България през 1925 и 1926 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 юли 1899 г. във Вльора, сегашна Албания, тогава Австро-Унгария. Семейството му е от Венециански произход.
На 9 години отива да учи във Виенската военна академия – Militar Oberrealschule – Marburg. Там престоява до дипломирането си на 18 години, след което тръгва по стъпките на баща си в дейността на корабен агент. Като такъв, Терцета пътува до много пристанища в Средиземно и Черно море.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Професионалния му път го отвежда до Варна. Oтначало играе за ФК Тича, но след отцепването на СК Гранит през пролетта на 1921 г., заедно с още трима футболисти на ФК Тича преминава към клуба, който от 1 май 1921 г. носи името ФК Владислав. Тук става капитан и лидер на отбора. Заедно с треньора Ернст Мург и Алекси Алексиев даряват лични средства за издръжката на клуба. Егон привлича и хора от италианската общност като спонсори, включително консула Антонио Джакони и търговците Капеларо, Золас и Авгенириди.
Егон Терцета е държавен шампион с „Владислав“ за 1925 и 1926 години. Той отбелязва втория, победен гол във вратата на Левски София на финала на първото държавно първенство, игран на 30 август 1925 г. на стадион „Юнак“ в София.[1]
През 1928 г., получава контузия няколко дни преди финала за Държавното първенство и прекратява футболната си кариера. Продължава да е близо до футбола като съдия.
След футбола[редактиране | редактиране на кода]
Егон Терцета се оженва за белогвардейската емигрантка Тамара Пелехин, с която има дъщеря, Аличия, родена през 1930 г. във Варна. През 1943 г. основава корабната агенция „Егон П. Терцета“.
След 9 септември 1944 г. Егон и брат му Луиджи са арестувани от Съветската тайна полиция. В продължение на 6 месеца се намират във Варненския затвор, като са обвинени в шпионаж в полза на Германия по време на Втората световна война. Терцета е осъден първо на доживотен строг тъмничен затвор, а впоследствие присъдата е заменена на 15 години. Все пак през 1953 г. е освободен при условие, че ще напусне страната.[2][3]
Напуска България със семейството си и се установява в Генуа, където продължава кариерата си като корабен агент. Къщата му в центъра на Варна е конфискувана от Народната власт.
Умира на 16 август 1964 г. Погребан е в Cimitero monumentale di Staglieno в Генуа.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- История на Спортен Клуб „Владислав“ – Иван Пиндиков, Валентин Свраков, изд. „Contour“ Варна, 2005 г.
- ISBN 978-619-190-048-0
- Non solo trasatlantici
- 101 г. ПФК „Черно море“