Елий Аристид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аристид.

Елий Аристид (на латински: Aelius Aristides; * 26 ноември 117 г. в Hadrianoutherai или Hadrianoi в Мизия, Мала Азия; † 181 г.) е гръцки ретор и писател, представител на т.н. „втора софистика“.

Образованието си получава в Смирна и Атина (между другото при Ирод Атик). Пътува до Египет и през края на 142 г. до Рим. Там той държи реч "за Рим" пред император Антонин Пий през пролетта 143 г. Разболява се в Рим и отива в асклепейона в Пергам и в курорта Allianoi. Смята Асклепий за свой личен бог - пазител. От 147 г. живее най-вече в Смирна. Отказва всякакви служби, но държи хвалебствени речи за различни градове и богове. Той е приятел с Луций Куспий Пактумей Руфин (консул 142 г.) от Пергамон. През 176 г. се среща с римския император Марк Аврелий и неговия син Комод. Умира в чифлика си.

Аристид има римско гражданство, но пише на гръцки в атински стил (атически).

Някои негови произведения:

  • Παναθηνακός (Panathenaikos), реч за Атина от 155 г.
  • Εἰς ᾿Ρώμην (Eis Rómen), реч за Рим от 155 г.
  • Σμυρναικός (Smyrnaikós), реч за Смирна
  • ῾Υπὲρ ῥητορικῆς (Hypér rhētorikés), от 147 г.
  • ῾Υπὲρ τῶν τεττάρων (Hypér tōn tettárōn), 161-165 г.
  • Πρεσβευτικός πρός ᾿Αχιλλέα (Presbeutikós pros Achilléa)
  • ῾Ιεροὶ λόγοι (Hieroí lógoi), за Светии, 170/171 г.

Издания[редактиране | edit source]

  • Richard Klein (Hrsg.): Die Romrede des Aelius Aristides. Wiss. Buchges., Darmstadt 1983. ISBN 3-534-08582-5