Еникьой (вилает Родосто)
За други села с това име вижте Еникьой.
| Еникьой Pınarca | |
  Еникьой  Еникьой | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Родосто |
| Надм. височина | 205 m |
| Население | 1600 души (2009) |
| Пощенски код | 59500 |
| Телефонен код | +0282 |
Ени кьой (на турски: Pınarca, Пънарджа) е село във вилает Родосто, Община Черкез кьой (Çerkezköy).
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се 5 километра сесероизточно от общинския център, в близост до границата с Вилает Истанбул недалеч от Чорлу.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Старият център на селото е голямата чешма – Коджа чешма. В своите изследвания професор Любомир Милетич описва този район с компактно българско население[2] в Одринска Тракия недалеч от Чорлу. След 1878 г. са заселени и мюсюлмани бежанци от Габрово и Севлиево.
През Балканските войни 1912-1913 г. тук за близо година е установена българска власт.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Иени кьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
През юли 1913 година през Междусъюзническата война турски части нахлуват в областта и българското население на Еникьой бяга в България. По Цариградския мирен договор след Междусъюзническата война областта остава в Османската империя. С приключването на Първата световна война по Севърския договор в 1919 г. цяла Източна Тракия е дадена на Гърция, но в Гръцко-турската война гърците са разбити и турската власт е възстановена.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Еникьой
Стоян Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[4]
- Починали в Еникьой
- Васил Йорданов Кулаксъзов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 5 ноември 1912 година[5]
- Димитър Пирузев (? - 1912), български военен деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.yerelnet.org.tr, архив на оригинала от 27 юни 2012, https://web.archive.org/web/20120627113414/http://www.yerelnet.org.tr/koyler/koy.php?koyid=260859, посетен на 17 януари 2011
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 37