Жак Дюбоа
| Жак Дюбоа Jacques Dubois | |
| белгийски литературен историк и семиотик | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Белгия |
| Учил в | Лиежки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна история, семиотика |
| Работил в | Лиежки университет |
| Повлиян | Пиер Бурдийо |
Жак Дюбоа (на френски: Jacques Dubois) е белгийски социолог на литературата и историк на френската литература на XIX и XX век, семиотик, почетен професор по литература в Лиежкия университет. Член на междудисциплинната Група µ. Президент на Центъра за изследвания на творчеството на Жорж Сименон към Лиежкия университет[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Жак Дюбоа през 1933 г. в Лиеж (Белгия).
Специалист по социология на детективския жанр, изследовател на творчеството на Стендал, Оноре дьо Балзак, Емил Зола, Марсел Пруст, Жорж Сименон.
През 1983 г. той става основен автор на Манифеста за развитие на валонската култура. Главен редактор на Събраните съчинения на Сименон в Библиотека „Плеяда“ (2003 – 2009).
Въвежда понятието литературна институция, следвайки трудовете на Пиер Бурдийо[2], по аналогия с други социални институции – военни, медицински и политически.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Носител на Ордена на американските франкофони (2006, Квебек).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Romanciers français de l'instantané au XIXe siècle, Bruxelles, Académie royale de langue et littérature françaises, 1963.
- Rhétorique générale (общ труд на Групата µ), Éditions Larousse, 1970. Réédition en format de poche, Éditions Le Seuil, Paris, 1992.
- L'Assommoir de Zola, Paris, Larousse, coll. „Thèmes et Textes“, 1973; rééd. Paris, Belin, coll. „Lettres sup.“, 1993.
- Rhétorique de la poésie (общ труд на Групата µ), Éditions Complexe, Bruxelles, 1977.
- L'Institution de la littérature: Introduction à une sociologie, Bruxelles, Labor, coll. „Dossiers média“, 1978; rééd. Bruxelles, Espace Nord/Références, 2005.
- L'essai, la critique in: La Wallonie, le Pays et les Hommes, La Renaissance du Livre, Bruxelles, 1979.
- Le Roman policier ou la Modernité, Paris, Nathan, coll. „Le Texte à l’œuvre“, 1991; rééd. Paris, Armand Colin, coll. „Le Texte à l’œuvre“, 2005.
- Le Roman célibataire (avec J.-P. Bertrand, M. Biron et J. Paque), Paris, Corti, 1996.
- Réalité wallonne et médias in: Jean-Claude Van Cauwenberghe, Oser être wallon, Quorum, Gerpinnes, 1998.
- Pour Albertine. Proust et le sens du social, Paris, Seuil, 1997.[3]
- Les Romanciers du réel. De Balzac à Simenon, Paris, Seuil, coll. „Points-lettres“, 2000.
- Le Symbolique et le Social: La Réception internationale de la pensée de Pierre Bourdieu (в съавторство с Паскал Дюран и Ив Уинкин), Actes du Colloque de Cerisy-la-Salle, éditions de l'université de Liège, „Sociopolis“, 2005.
- Stendhal. Une sociologie romanesque, Paris, La Découverte, 2007.[4]
- Le Tournant des années 1970: Liège en effervescence (съсъставител заедно с Нанси Делал и Жан-Мари Клинкенберг), Bruxelles, Les Impressions nouvelles, 2010.
- Figures du désir: Pour une critique amoureuse, Bruxelles, Les Impressions nouvelles, coll. „Réflexions faites“, 2011.
- Sexe et pouvoir dans la prose française contemporaine, Liège, Presses Universitaires de Liège, 2015.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Жак Дюбоа на сайта на Centre de recherche interuniversitaire en sociocritique des textes (CRIST) Архив на оригинала от 2012-09-05 в Wayback Machine. ((fr))
- ↑ Michel Biron, „Sociocriticism“ in Encyclopedia of Contemporary Literary Theory: Approaches, Scholars, Terms By Irene Rima Makaryk, Contributor Irene Rima Makaryk, Published by University of Toronto Press, 1993 pp.189 – 193 ISBN 0-8020-6860-X ((en))
- ↑ Grodent, Michel; D'Alimonte, Bruno, Jacques Dubois, sociologue de Marcel Proust le vilain petit canard, Le Soir, 8 décembre 1997. ((fr)).
- ↑ Stendhal, une sociologie romanesque Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine. на сайта на издателство La Découverte. ((fr)).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Jacques Dubois, „Eléments pour une politique culturelle“, Octobre 1987
- ((fr)) Mary Telusy, „Le polar a souvent été un mort qui se porte bien“
|
