Жак Льоб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Jacques Loeb.jpg
Роден 7 април 1859 г.(1859-04-07)
Майен, Рейнланд-Пфалц
Починал 7 април 1859 г. (на -65 г.)
Хамилтън, Бермудски острови
Гражданство Американско
Националност Германец
Професия Биолог
Изследователски
полета
Физиология

Жак Льоб (роден на 7 април, 1859 г., в Майен, Райнланд-Пфалц, починал на 11 февруари 1924 г. в Хамилтън, Бермудски острови) е американски физиолог и биолог от немски произход.

Биография[редактиране | edit source]

Льоб получава образованието си в университетите на Берлин, Мюнхен и Страсбург (медицина 1884). Взема следдипломни курсове в университетите на Страсбург и Берлин, а през 1886 г. става асистент в института по физиология на Университета в Вюрцбург, като остава там до 1888 г. След това се премества в Страсбургския университет на подобна позиция. По време на ваканциите си провежда биологични изследвания, в Кил през 1888 г., както и в Неапол през 1889 и 1890.

През 1892 г. е назначен от Чикагския университет като асистент по физиология и експериментална биология, а през 1895 г. става доцент и професор по физиология през 1899 г. Джон Б. Уотсън „бащата на бихейвиоризма“ е студент в класовете на Льоб по неврология в университета в Чикаго.[1]

През 1910 г. Льоб се мести в Рокфелеровия институт за медицински изследвания в Ню Йорк, където оглавява отдел, създаден за него. Той остава там до смъртта си. През по-голямата част от тези години Льоб прекарва летата си в Морската биологична лаборатория в Уудс Хол, Масачузетс, извършвайки експерименти с различни морски безгръбначни. Там Жак Льоб извършва най-известния си експеримент, върху изкуствената партеногенеза. Льоб успява да накара яйцата от морски таралежи да започнат ембрионалното си развитие, без сперматозоиди. Това е постигнато с леки модификации на химическия състав на водата, в която се съхраняват яйцата, които служат като стимул за развитието.[2]

Льоб става един от най-известните учени в Америка, чиято работа е широко отразявана във вестници и списания. Той е прототип на героя на Макс Готлиб в спечелия Пулицър романа „Arrowsmith“ на Синклер Луис.[3] Марк Твен също пише есе на тема „Невероятно откритие д-р Льоб“.[4]

Льоб многократно е номиниран за Нобелова награда, но никога не я получава.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://psychclassics.yorku.ca/Watson/intro.htm
  2. Loeb, J (1914), "ACTIVATION OF THE UNFERTILIZED EGG BY ULTRA-VIOLET RAYS.", Science 40 (1036): 680–681, 1914 Nov 6, doi:10.1126/science.40.1036.680, PMID 17742992 
  3. The novel Arrowsmith, Paul de Kruif (1890-1971) and Jacques Loeb (1859–1924): a literary portrait of "medical science", H. M. Fangerau, Medical Humanities 32 (2006), pp. 82–87.
  4. Mark Twain on the Damned Human Race, edited Janet Smith, Hill and Wang, New York, 1994 pp. 45–49.