Жак Шилие
| Жак Шилие Jacques Chilier | |
| католически свещеник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Религия | Католическа църква |
Жак Шилие (на френски: Jacques Chilier) е католически свещеник, първият успенец в България приел източнокатолическия обред.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Жак Шилие е роден на 28 юли 1839 г. в Ним, Гар, Франция. Той е брат на Александър Шилие. Както брат си учи в колежа на успенците в град Виган. Между 1854 г. и 1863 г. живее и служи в различни успенски общности в Ним и около Париж.[1]
Няколко дена преди да замине за България, на 15 октомври 1863 г. полага вечните си обети. С отец Августин Галоа заминава при Викторин Галабер в Пловдив. Там е назначен за учител в католическото училище „Св. Андрей“. Овладява перфектно български език и остава повече от 20 години в града с изключение през учебната 1882 – 1883 г. когато успенците създават колеж в София и той е учител в него.
Епископ Михаил Петков успява да убеди отец Жак да приеме източнославянския обред. На 22 септември 1883 г. в Одрин той придобива свещенически сан. Той е първият успенец приел славянския ритуал.[2] Отец Жак Шилие е първият енорист в новосъздадената Пловдивска униатска енория „Възнесение Господне“.[2] Бил е познат като отец Яков. Той изпълнява тази длъжност до 1892 г. като в същото време преподава в колежа „Свети Августин“ в града.
През 1895 г. по лекарска препоръка се връща във Франция. Там отец Жак живее в общността на успенците в Париж, където умира на 3 юли 1896 г. от инсулт.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((fr)) Jacques CHILIER - 1839-1896[неработеща препратка]
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.