Железопътна линия Филипово – Карлово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 82
Информация
Типнормална 1435 mm
Статусдействаща
Крайни гариФилипово, Карлово
Започва отФилипово
Свързани линииЖелезопътна линия 8 Железопътна линия 81 Железопътна линия 3
Станции16
Номер линия82
Пусната1933 г.
Разширение1936 г. до Хисаря
Дължина60 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
Електрификацияда
Работна скорост90 km/h
Максимален наклон17 ‰
Минимален радиус300 m
Железопътна линия Филипово – Карлово в Общомедия

Железопътната линия Филипово – Карлово е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, в южна България, област Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите проучвания за строежа на линията Пловдив – Карлово са правени още през 1896 г. По-късно, през 1911 г. се предлага трасето на линията да минава през Хисаря. През Хисаря дължината на линията се увеличава с около 13 km и затова трасето през Хисаря е неосъществено. Реалното строителство започва през 1922 – 1923 г. Отпуснатите финанси не са достатъчни и се налага да бъдат използвани средства от железопътния данък, временна трудова повинност на работоспособното население и годишните финансови вноски на окръжните съвети и общините, през чиито райони преминава трасето на линията.

Линията Пловдив – Карлово с дължина около 60 km е завършена и открита за редовна експлоатация на 28 септември 1933 г. По технически показатели тя може да се раздели условно на две части. От гара „Филипово“ до сп. „Дъбене“ с радиуси на хоризонталните криви от 650 до 2200 m и максимален наклон на вертикалните криви 10 ‰. От сп. Иван Вазово до гара Карлово с минимален радиус на хоризонталните криви 300 m и максимален наклон на вертикалните криви 17 ‰.

След завършването на Подбалканската железопътна линия значението на железопътната линия Пловдив – Карлово става по-голямо. Тя обаче ще може да изпълнява ролята си на магистрална линия едва след построяването на железопътната отсечка Троян – Христо Даново. Тогава в железопътната мрежа на България ще присъства бъдещета железопътна линия Свищов – Левски – Троян – Карлово – Пловдив.

Железопътна линия Долна махала – Хисаря[редактиране | редактиране на кода]

Вече при започналото реално строителство на линията Филипово – Карлово е решено Хисаря да се свърже със самостоятелен железопътен клон от гара „Долна махала“. Строежът върви заедно с основната линия, но е завършен едва през 1936 г. Дължината на отклонението е 15 km, а минималният радиус на хоризонталните криви е 300 m.

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Филипово – Карлово
Линия 8 (Пловдив)
0+000 (5+652) г. „Филипово“
Линия 8 (Бургас)
Линия 81 (Панагюрище)
7+447 Труд
13+530 Граф Игнатиево
19+433 Калояново
24+800 Чернозем
28+350 Долна махала
Линия 82A (82.1)
7+800 Черничево
15+500 Хисаря
32+600 Горна махала
34+980 Иван Вазово
37+589 Песнопой
39+400 сп. „Светлина“
40+600 сп. „Отдих“
45+885 Баня
53+815 Дъбене
Линия 3 (Илиянци)
60+492 (146+687) Карлово
Линия 3 (Карнобат)
вид на съоръжението km дължина, m
стоманен мост 9+920 17.40
стоманен мост 15+645 17.50
стоманобетонен мост 20+315 10.30
стоманен мост 29+251 39.00
стоманен мост 37+835 19.00
тунел 40+000 165.00
стоманен мост 43+348 74.60
стоманен мост 48+010 29.70
стоманен мост 51+672 30.00
стоманен мост 58+174 16.45
стоманен мост 59+627 15.20

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)[редактиране | редактиране на кода]

от гара до гара скорост
Филипово Труд 100
Труд Граф Игнатиево 100
Граф Игнатиево Калояново 100
Калояново Долна махала 85
Долна махала сп. Иван Вазово 90
сп. Иван Вазово Баня 60
Баня сп. Дъбене 90
сп. Дъбене Карлово 60

Положените релси и в двата участъка са тип „Д“ 40 kg/m с дължина на звената по 12 m на около 5,5 km от гара „Филипово“, а останалите – тип „РПШ“ 31,2 kg/m с дължина 9,55 m. Всички релси са втора употреба.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

В миналото влаковете са се обслужвали с парни локомотиви серия 14.00 и серия 15.00, дизелови локомотиви серия 04.00 и серия 06.00, а пътническите с ДМВ серия 18.00. През 1985 година участъкът е електрифициран и всички влакове се поемат от ЕМВ серия 32.000. От 2008 година линията се обслужва от електрически мотриси серии 30 и 31.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.