Задушен мат

Задушен мат в шахмата е мат, даден от кон, при който царят не може да се движи, защото е напълно заобиколен (или задушен) от собствените си фигури. Класическата му форма е известна като мат на Лусена или мат на Филидор.

Фрагмент от позиция при задушен мат

Матът обикновено се получава в ъгъла на дъската, тъй като са необходими по-малко фигури, за да заобиколят царя там. Най-често срещаната форма на задушен мат се вижда на съседната диаграма. Конят на полето f7 поставя мат на царя на h8, който е възпрепятстван да избяга от топа на g8 и пешките на g7 и h7. Задушеният мат е получен след 1.Дg8+ Т:g8 2.Кf7#. По същия начин, белият цар може да бъде матиран на h1 от чер кон на f2. Аналогичните помощници на a1 и a8 са по-редки, защото рокадата на царския фланг е по-често срещана от рокадата на дамския фланг и приближава царя до ъгъла.

Първите позиции на този вид комбинации са открити при персийските мансуби (етюди) от IX век.

Реализиране на задушен мат.

Методи

За да се появи задушен мат от този вид в игра, обикновено е необходимо да се пожертва материал, за да се накарат фигурите да задушат царя – играчът е малко вероятно доброволно да обгради своя цар с фигури по начин, който прави възможен задушен мат.

Мат на Лусена

Диаграма 1

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Белите на ход поставят мат с 5 хода

Матът на Лусена е матиращ модел, който завършва със задушен мат. Шах с дамата принуждава царя да отиде в ъгъла на дъската, за да не бъде матиран веднага. Шах с коня го изважда от ъгъла, за да последва двоен шах от коня и дамата, който го връща в ъгъла. Жертва на дамата до царя принуждава вземането ѝ с топа, който затваря царя и конят го матира.

Механизмът на комбинацията „задушен мат“ от позицията на диаграма 1 е обсъден за първи път през 1497 г. от испанеца Луис Рамирес де Лусена в книгата „Повторението на любовта и изкуството да играеш шах“.
1. Дe6+ Цh8 (не може 1. ... Цf8?? 2. Дf7Х) 2. Kf7+ Цg8
3. Kh6++ Цh8 4. Дg8+!! Т:g8 5. Kf7Х!!

Известен е също като „наследството на Филидор“ и погрешно е наричан мат на Филидор, който го прилага над 250 години по-късно.

Пример може да се намери в играта Ян Тиман – Найджъл Шорт на турнира в Тилбург през 1990 г. От позицията на диаграма 2 играта продължава 27. Кf7+ Цg8 28. Кh6+ Цh8 29. Дg8+ Т:g8 30. Кf7X (диаграма 3). (Белите биха наложили мат, дори ако техният топ и пешката на e7 бяха премахнати от дъската, а черните имаха кон на f6. В този случай 27.Кf7+ Цg8 28.Кh6++ Цh8 [28...Цf8 29.Дf7#] 29.Дg8+ К:g8 [или 29...Т:g8] 30.Кf7 мат.)

Тиман – Шорт, 1990

Диаграма 2 a b c d e f g h 8 8 7 7 6 6 5 5 4 4 3 3 2 2 1 1 a b c d e f g h От позицията следва 27.Кf7+ Цg8 28.Кh6++ Цh8 29.Дg8+ Т:g8 30.Кf7Х.

Диаграма 3 a b c d e f g h 8 8 7 7 6 6 5 5 4 4 3 3 2 2 1 1 a b c d e f g h Крайна позиция – задушен мат

Диаграма 4

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Будапещенски мат

Дебютни капани

Понякога е възможен задушен мат още в дебюта на играта. Един от най-известните и най-често срещаните е в Будапещенския гамбит (A51-A52). Възниква след ходовете:
1. d4 Кf6 2. c4 e5
3. d:e5 Кg4 4. Оf4 Кc6
5. Кf3 Оb4+ 6. Кbd2 Дe7!
7. a3 Кg:e5! Жертва на офицера за мат.
8. a:b4?? Кd3# (диаграма 4). Конят не може да бъде взет, защото пешката на e2 е свързана пред белия цар от черната дама на e7.

Диаграма 5

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат на Блекбърн

Друг известен пример е матът в Гамбит Блекбърн (C50). Наричан е Шилингов гамбит Блeкбърн на английския играч от XIX век Джозеф Хенри Блекбърн; предполага се, че го е използвал, за да спечели шилинги от аматьори. В игра срещу любител Блекбърн го постига с ходовете:
1. e4 e5
2. Кf3 Кc6
3. Оc4 Кd4?!
4. К:e5!? Дg5!
5. К:f7?? Д:g2
6. Тf1 Д:e4+
7. Оe2 Кf3X (диаграма 5).

Добре познат е капанът в Защита Каро–Кан, Вариант Щайниц-Карпов (B17):

Диаграма 6

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Керес – Арламовский
(Поляница-Здруй, 1950)

1. e4 c6
2. d4 d5
3. Кc3 d:e4
4. К:e4 Кd7
5. Дe2!? Кgf6??
6. Кd6# (диаграма 6).

Този капан се е срещал в много игри, може би най-ранният записан пример е Алехин – Четирима аматьори, Сеанс на едновременна игра, Палма де Майорка 1935 г.

Има и примери от Сицилианска защита:

Яковлев – Чалманский (Куйбишев, 1984) 1. e4 c5 2. Кf3 Кc6 3. d4 cd 4. К:d4 Кf6 5. Кc3 e5 6. Кdb5 d6 7. Кd5 К:d5 8. ed Кe7 9. c3 Оd7?? 10. К:d6Х (диаграма 7). Диаграма 7 a b c d e f g h 8 8 7 7 6 6 5 5 4 4 3 3 2 2 1 1 a b c d e f g h Яковлев – Чалманский, 1984 г.

Грантер – Хейли (Шотландия, 1984) 1. e4 c5 2. Кf3 Кc6 3. d4 cd 4. К:d4 e5 5. Кb5 Кge7?? 6. Кd6Х (диаграма 8). Диаграма 8 a b c d e f g h 8 8 7 7 6 6 5 5 4 4 3 3 2 2 1 1 a b c d e f g h Грантер – Хейли, 1984 г.

Примери от игри

Диаграма 9

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Едуард Ласкер – Израел Хоровиц, 1946 г.

Пример за подобен задушен мат при игра на ниво майстор е партията Едуард Ласкер – Израел Хоровиц, Ню Йорк 1946 г.:
1. d4 Кf6 2. Кf3 d5
3. e3 c5 4. c4 c:d4
5. К:d4 e5 6. Кf3 Кc6
7. Кc3 d4 8. e:d4 e:d4
9. Кb5 Ob4+ 10. Od2 0-0
11. O:b4 К:b4 12. Кb:d4 Дa5
13. Кd2 Дe5+ 14. Кe2 Кd3# (диаграма 9).

Диаграма 10

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Волфганг Унцикер – Ортвин Сарапу, 1970.

Друг пример е играта Волфганг Унцикер – Ортвин Сарапу, Шахматна олимпиада в Зиген 1970 г.:
1. e4 c5 2. Кf3 Кf6 3. e5 Кd5 4. Кc3 e6 5. К:d5 e:d5
6. d4 Кc6 7. d:c5 О:c5 8. Д:d5 Дb6 9. Оc4 О:f2+
10. Цe2 0-0 11. Тf1 Оc5 12. Кg5 Кd4+ 13. Цd1 Кe6
14. Кe4 d6 15. e:d6 О:d6?? 16. К:d6 Тd8 17. Оf4! К:f4? 18. Д:f7+ Цh8 19. Дg8+! (диаграма 10). Черните се предават – следва 19...Т:g8 20. Кf7#.

Задушен мат се среща и в играта на Пол Морфи. През 1849 г. в Нови Орлеан той го постига с черните фигури срещу Джеймс Макконнел за 23 хода:

Диаграма 11

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Джеймс Макконнел – Пол Морфи, 1849

Приет царски гамбит, Традиционен вариант (C38)
1. е4 e5 2. f4 e:f4 3. Kf3 g5 4. Oc4 Og7 5. d3 h6 6. 0-0 Kf6 7. c3 d5 8. O:b5 c6 9. Oc4 d5 10. e:d5 c;d5 11. Дe2+ Oe6 12. b3 0-0 13. d4 Ke4 14. Oc2 f5 15.Kbd2 Kc6 16. c4?? Груба грешка. Води не само до загуба на пешка, но и до опасна атака на черните. 16. ... O:d4+ 17. K:d4 K:d4 18. Дd3? Трябваше 18. Дd1 за подсилване на първата линия. Тогава на 18. … Дb6 следва 19. О:е4, а на 18. … К:с2 19. Д:с2 Дb6+ 20. с5 К:с5 21. h3 със спасение за белите. 18. … Дb6!! Заплашва със задушен мат в 2 хода. 19. Цh1 K:c2! Завлича бялата дама и открива за черната диагонала b6-g1. 20. Д:с2 Кf2+ 21. Цg1?? Нова груба грешка, този път решаваща. Трябваше 21. Т:f2 със загуба на качество, но предпазване от мат. В позицията на диаграма 11 черните играят 22. … Дg1+!!, принуждавайки белия топ да вземе черната дама 23. Т:g1 и да блокира царя си от всяко движение. Конят на черните поставя мат 23. … Кf2#.

Източници

Литература

• Вайнштейн Б. С. – Ловушки Ферзьбери. — М.: ФиС, 1990. — С. 54. — 192 с. — 100 000 екз. — ISBN 5-278-00272-7.
• Карпов А. Е., Евгений Гик – Шахматный калейдоскоп // Старинный мат — Москва: Наука, 1981, С. 39—46.
• Hooper, David; Whyld, Kenneth (1994). smothered mate. The Oxford Companion to Chess (2nd). Oxford University Press, ISBN 0-19-866164-9 
• Golombek, Harry (1977). Golombek's Encyclopedia of Chess. Crown Publishing, ISBN 0-517-53146-1 
• Edward Winter – The Smothered Mate