Залезът на Запада

"Залезът на Запада"
Der Untergang des Abendlandes
Оригинален език	немски
Автор	Освалд Шпенглер
Преводач	Десислава Лазарова
Първо издание	1918-1922 г. Виена- Мюнхен
Издателство	Verlag C. H. Beck
Жанр(ове)	философия на историята
Бележки	издаден на български през 1994/5 г.

„Залезът на Запада“ (на немски: Der Untergang des Abendlandes) е най-значимото произведение на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер.

Книгата предлага едно ново, неевропоцентрично виждане за световната история. Смисловите единства се откриват не като епохи (античност, стредновековие, ново време), които се следват, а като целокупни култури. Своето изследване Шпенглер представя за сравнителен анализ и на базата на изведената от него закономерност прави своя извод за Европейската цивилизацията. Според него Западната култура е преминала към фаза на неизбежен творчески упадък.

Първото издание на книгата се появява в Германия непосредствено след края на Първата световна война. Оттогава то е предмет на систематично критично неодобрение в академичните среди, но се радва на успех пред широката читателска публика. Книгата е била обсъждана и в българските интелектуални кръгове . Превод на обстойното й авторско въведение е бил издаден в отделна книжка през 1931г.

Обстоятелства

Шпенглер започва своята книга след кризата в Агадир от 1911г. и завършва първия й вариант след три години. При избухването на Първата световна Война подлага текста на преработка, която завършва в края на 1917г. Изпрашайки я за печат, в последното изречение от предговора й пише, че се "надявал, че тя няма да изглежда недостойно наред с военните успехи на Германия". Излязла от печат през лятото на 1918г. книгата има огромен търговски успех и през следващите няколко години се продава многохиляден тираж. Междувременно политическите възгледите на Шпенглер се ориентират все по надясно и това се пренамира в допълнителния втори том, който се появява в 1922г. заедно с основна преработка на предишния.

Съдържание

Залезът на Запада

т.1 Форма и Действителност	т.2 Световноисторически перспективи
Въведение
За смисъла на числата	Произход и Пейзаж
Проблемът за световната история	Градове и Народи
Макрокосмос	Проблеми на Арабската култура
Музика и пластика	Държавата
Образ на душата и жизнен усет	Форменият свят на стопанският живот
Фаустовско и Аполонично познаване на природата

Методология

Смятайки, че е намерил позиция която му позволява да вижда действителността извън европоцентристките ограничения, Шпенглер счита и че не е обвързан с приетите стандарти на аргументиране и обосноваване. Културологичният материал, с който той борави, бива представян и реконтекстуализиран единствено с оглед на собствените му разглеждания; предсказуемите критики той отклонява още във встъплението като обявява: "Колкото по-велик е човекът, толкова по- истинна е философията - в смисъл на вътрешна правдивост на голямата художествена творба, която е независима от доказуемостта и дори от непротиворечивостта на отделните положения". За свои вдъхновители Шпенглер многокартно сочи Гьоте и Ницше, като отношението му към първия е безрезервно и само леко критично към втория (т.1. с.458 и сл.). От Гьоте от почерпана идеята за "Морфология" - метод на описателно сравняване, независимо от съображения за каузалност. Основно Шпенглер си служи с аналогиите, които в неговите текстове се смесват с разнообразни реторически похвати - внушения чрез метафори и асоциации.

Книгата започва с глава посветена на Математическите знания. За да прокара своята плуралистична теза, Шпенглер оспорва тяхното единство: "Няма Математика, има само математики(с.124)", а с това поставя под въпрос и общовалидността на резултати. Същата теза издига и в края на първата книга срещу другата претендираща за общовалидност форма - философията. [...]

Основни положения

„

Културите са организми. Световната история е общата им биография. (т.1, с.174)

“

Шпенглер счита, че висшите култури културата и са осем: три извън средиземноморския ареал: Индийска, Китайска и Мексиканска; и пет в него: Египетска, Вавилонска, Антична, Арабска и Европейска; последните три той характеризира специално като аполонична, магическа и фаустовска. За всяка култура може да се посочи нейния "прасимвол", който задава едно фундаментално отношение към пространството: правия път за Египетската култура, криволичещата градинска пътека за Китайската, пещерата за магическата, обемното тяло за аполоничната и безкрайността за фаустовската.

За всички култури той установява, че в период от около 1000 години те еднообразно възникват, растат, разцъфтяват и залиняват. В последната си фаза всяка култура се превръща в цивилизация. Шпенглер особено акцентира на възприета в немския език словоупотреба, при която 'култура' е положително маркиран термин; цивилизацията се оказва нейна упадъчна и презряна форма.

В книгата реално е разгърнато сравнение на античната и западноевропейската култура, докато сведенията за останалите се позлват за илюстриране на отделни моменти. Натрапчивият мотив е, че европейската култура, започнала в 10ти век, е преминала своя апогей след около осем столетия и сега изживява своя край.

[...]

„Залезът на запада“ заедно с „Прусачество и социализъм“ и „Човекът и техниката“ формират своеобразна трилогия.

Вижте също

• Изследване на историята
• Сблъсъкът на цивилизациите и преосмислянето на световния ред

Външни препратки

• немски оригинал (онлайн)
• англиийски превод (онлайн);