Иван Славов (философ)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Славов.
| Иван Славов | |
| български философ, публицист и дипломат | |
| Роден |
14 февруари 1928 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 февруари 2012 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Съвременна философия |
| Интереси | Естетика |
| Семейство | |
| Деца | 4: Людмила, Дима, Иван, Милослава[1] |
Иван Йорданов Славов е български философ, публицист, дипломат. Професор, доктор на философските науки.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва Софийския държавен университет през 1956 г. От 1960 г. е преподавател в катедра „Философия“ там. Доцент от 1971 г., а от 1979 г. професор. От 1976 г. е доктор на философските науки. Посланик на Република България в Словакия (1994-1998).[2]
Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя агресивния снобизъм и в резултат търпи съкрушително поражение.
Жени се четири пъти и от първите си три брака има общо четири деца.
Умира на 16 февруари 2012 г. след прекаран инсулт и последвала кома.[2][3]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Посветено е на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Той неуморно преследва не само кича и чалгата, но и еснафщината като цяло, плиткоумието и неграмотността във всичките им форми и проявления, на които противопоставя елитарния снобизъм на т.нар. „конячна интелигенция“. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял на всичко, на което се присмива Иван Славов и не е посмял да се смее на самия Иван Славов“.
Заради тази своя непримиримост с всичко пошло (според неговите представи) и недостойно за неговите вкусове, си спечелва прозвището „Транжорът на кича“, както го наричат феновете му.[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Марксовото естетическо наследство. Комплексен проблем. 1972.
- Кичът: Феноменология, физиономика и прогностика. София: Народна младеж, 1977, 272 с.
- 2 изд. София: Архимед, 2002, 276 с.
- Иронията в структурата на модернизма. София: Наука и изкуство, 1979, 289 с.
- Критически резонанси. София: Наука и изкуство, 1982, 236 с.
- Дилетантизмът. София: Наука и изкуство, 1984, 262 с.
- Прекословици. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1988, 174 с.
- Марксизъм и естетика. 1988.
- Кич спектър. София: Наука и изкуство, 1990, 280 с.
- (съст.) Златната решетка: Политическите вицове от времето на социализма. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 408 с.
- (съст.) Фашизмът срещу „Фашизмът“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 295 с.
- Цеко Торбов: несломимият кантианец. 1992.
- Речник на глупостта. София: Издателско ателие Аб, 2001, 472 с.
- (съст.) Ученически и кандидат-студентски бисери. София: Архимед, 2002, 206 с.
- (съст.) Еврейски сатирикон. Най-добрите вицове. София: Колибри, 2003, 191 с.
- Смехотерапия – стрес – бизнес. София: Архимед, 2004, 464 с.
- Джобен смехар. София: Издателско ателие Аб, 2005, 235 с.
- Тоталният кич. София: Издателско ателие Аб, 2007, 444 с.
- (съст.) Евровицотека. София: Архимед, 2008, 358 с.
- Тъпизми и псувизми. София: Архимед, 2009, 295 с.
- Джоконда – Джокондиада. София: Архимед, 2010, 255 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Роканова, Александрина. Проф. Иван Славов: Проклех дъщеря си Милослава! // blitz.bg, 2009. Посетен на 24 юни 2009.
- ↑ а б Донкова, Калина. Почина философът проф. Иван Славов // Дарик News, 2012. Посетен на 16 февруари 2012.
- ↑ Напусна ни проф. Иван Славов // Стандарт News, 2012. Посетен на 16 февруари 2012.
- ↑ Проф. Иван Славов…, архив на оригинала от 21 март 2013, https://web.archive.org/web/20130321195703/http://podtepeto.com/article.php?id=1798, посетен на 13 февруари 2013
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „In memoriam: Проф. Иван Славов си отиде, кичът остана“, E-vestnik.bg, 16 февруари 2012
- Стойков, Любомир. Професор Иван Славов...или мъжеството да бъдеш различен, Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / „Алма комуникация“. 2012, № 12.
- Интервюта
- „Проф. Ив. Славов: Променяме се само към по-лошо“ Архив на оригинала от 2021-01-24 в Wayback Machine., Obshtestvo.net, 19 ноември 2009
- „Проф. Ив. Славов: Слави, Вачкова и Ути са кичът в телевизиите“, EuroChicago.com, 9 януари 2010
|
