Иван Дреников (писател)
| Иван Дреников | |
| български писател и публицист | |
| Роден | Иван Георгиев Дреников
1935 г.
|
|---|---|
| Учил в | Сорбона |
| Награди | Орден „Стара планина“ |
| Семейство | |
| Баща | Георги Дреников |
Иван Георгиев Дреников е български писател и публицист.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1935 година в София. Син е на летеца полковник Георги Дреников. През 1963 година напуска България по политически причини. Учи литература и психология в Сорбоната, Париж. От 1968 г.одина се установява в Каракас, Венецуела. Основава Отдел за стари и редки книги, ръкописи и географски карти в Националната библиотека. През 1978 година, заедно със своя брат Кирил Дреников, създават в Брюксел Институт и Център за балкански изследвания, в който се събират и съхраняват документи, свързани с българската и балканската история и култура. През 1986 година предава документалната сбирка, събрана от дейността на двете институции, на Института Хувър в Станфордския университет, САЩ. След 10 ноември 1989 година развива активна дарителска дейност в България. През 2001 г. е награден с орден „Стара планина“ I степен и паметен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет „за изключителни заслуги за разпространение и популяризиране на българската култура в чужбина“. Автор е на книгите „Безмоторното летене в България до 1944 г.“ (2003) и „Един живот за България“ (2003).[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 240 – 242.
|
