Иван Терзийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Терзийски
български опълченец
Роден
1849 г.
Починал

Иван Марков Терзийски е български опълченец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1849 година в Битоля, тогава в Османската империя. В 1876 година е доброволец в Сръбско-турската война. При създаването на Българското опълчение, на 1 май 1877 година постъпва доброволец в IV рота на I дружина. На 11 август 1878 година в Шипченската битка е ранен. Уволнява се от Опълчението на 11 август 1878 година.[1]

След Освобождението живее в Свободна България – във Видин.[1] Умира преди 1918 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 125.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.