Игнатий Лойола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Игнаций Лойола
Ignatius Loyola.jpg
Роден 24 декември 1491
Лойола
Починал 31 юли 1556
Рим
Почитан в Католическа църква
Беатификация 27 юли 1609 от Павел V
Канонизация 22 май 1622 от Григорий XV
Празник 31 юли
Атрибути Евхаристия, филон, книга, кръст
Покровителство духовните упражнения, Страната на баските, диоцеза на Билбао, Испания, йезуитите, войниците, Биская

Дон Иниго Оняс де Лойола (на испански: Íñigo Oñaz de Loyola), канонизиран като Свети Игнаций (от) Лойола (на латински: Sanctus Ignatius de Loyola), е основател на йезуитския орден.

Ражда се в семейство, принадлежащо към дребната аристокрация на Испания (Биская). В младостта си се отдава на военна кариера, но тежка рана го прави задълго неспособен да изпълнява повинността си. По времето на своето лечение се посвещава на теологията, като особено въздействие му оказва теорията за живота на Христос. Вследствие на това си увлечение Лойола преживява огромна личностна промяна, която завършва с обричането му през 1534 г. на живот в служба на Бога в Светите места и във вярност към папата и католическата църква.

Личностната еволюция на Лойола съвпада с преломен за историята на католицизма момент. Църквата все повече губи влиянието си в Западна Европа под натиска на Реформацията, разрастнала се с бързи темпове след 95-те тезиса на Мартин Лутер. Загубените позиции на католицизма принуждават папите от началото и средата на XVI век да предприемат по-решителни действия. Резултат от това е Контрареформацията. Именно в лицето на Лойола, вече приел името Игнаций, католическата църква вижда личност, способна да бъде една от движещите сили на Контрареформацията. С була на папа Павел III от 1540 г. е създадено Обществото на Исус, познато днес като Йезуитски орден. За негов водач е посочен Игнаций Лойола. Новосъздаденият орден си поставя цел защитата на вярата и започва да търси влияние чрез проповеди, преподаване, благотворителност и, не на последно място, обучаване на младежи от елита на Европа в ред добре организирани религиозни школи.

Доказателство за ползотворната работа на Лойола за каузата на Контрареформацията е фактът, че към годината на смъртта му (1556) обществото на Исус има силно влияние. Лойола е погребан в Рим, в храма-люлка на йезуитския орден, Църквата на Светото Иисусово Име (Chiesa del Santissimo Nome di Gesù). На 12 март 1622 г. е канонизиран заедно с Франциск Ксаверий от папа Григорий XV.

Издания[редактиране | edit source]

  • Игнацио Лойола, Избрани съчинения. Превод и встъпителна студия А. Гънгов. С., 1998.
  • Игнатий Лойола. Духовные упражнения. Духовный дневник. М., Институт философии, теологии и истории св. Фомы, 2006.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Бицили, П. М. Игнатий Лойола и Дон Кихот. - В: Сборник в чест на В. Златарски. С., 1925, 11-13.
  • Ян Гус. Мартин Лутер. Жан Кальвин. Торквемада. Лойола. Биографические очерки. М., Республика, 1995.
  • Григорий VІІ. Торквемада. Савонарола. Лойола. Челябинск, 1998, 438 с. (Жизнь замечательных людей. Биографическая библиотека Ф. Павленкова, 5).
  • Барт, Р. Сад, Фурье, Лойола. М., Праксис, 2007.
  • Кшищоф Осух SJ. Подробно и общо изпитание на съвестта. С., Фондация „Комунитас”, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]