Илия Драгов
| Илия Драгов | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден |
1852 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Илия Ангелов Драгов е български революционер, участник в Българското опълчение.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Драгов е роден през 1852 година в село село Брацигово, което тогава е в Османската империя.[1] Наследник е на майстор Драго (1711 - ?) от югозападното македонско село Орешец, преселил се в Брацигово през 1791 година. Баща му Ангел Драгов също е виден строител, който оставя занаята си и на Илия.[2] Преселва се в Румъния, където работи като дюлгерин и влиза в средите на революционната емиграция. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година и се сражава при Гредетин, Джунис, Копривница, Алексинац, Делиград, Сливовица и Кревет. След войната се установява в Браила, Румъния. След избухването на Руско-турската война на 29 април 1877 година се записва като доброволец в III рота на II дружина на Българското опълчение. Носител е на Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен. Уволнен е на 23 юни 1878 година.[1] Брат му Костадин (Константин) Драгов също е опълченец,[3] постъпил в III рота на II дружина на 4 мй 1877 година и загинал на Шипка на 11 август 1877 година.[4][5]
След войната, Илия Драгов работи като кръчмар. Умира в Брацигово на 2 януари 1905 година.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Драго (1711 –?) | |||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Драгов | |||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Драгов (1805 – 1885) | Иван Драгов (1810 – 1891) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Драгов (1852 – 1905) | Костадин Драгов (? – 1877) | ||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 228.
- ↑ Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 5 юли 2022 г.
- ↑ Рашайков, Търпо. Брацигово. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 73.
- ↑ Наумов, Борислав. Военен оркестър изпълни химна в Брацигово : Шестима опълченци от градчето са участвали в освободителната война // Марица, 3 март 2019 година. Посетен на 5 юли 2022 г.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 229.
