Йото Милкоев
| Йото Милкоев | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден |
около 1852 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 февруари 1927 г.
|
Йото (Иван) Гергов (Георгиев) Милкоев (Милков) е български опълченец.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Йото Гергов Милкоев е роден между 1850 и 1854 година в село Гложене, Тетевенско, в бедното семейство на Рада и Герго Милкоеви.[2] Грамотен.[3] Забягва поради турската власт в Румъния. Установява се в Букурещ, където изкарва прехраната си като хлебар.[1]
Постъпва като доброволец в Българското опълчение на 3 (или 24) май 1877 г., зачислен е в IV дружина. Участва в отбраната на прохода Шипка и е ранен в битката на 9 август. Във връзка с раняването е изпратен в X дружина на продоволствие в село Стара река, Котленско, на 10 февруари 1878 г. е приведен отново в своята дружина. Уволнен е на 13 юни 1878 г. като опълченец от I рота.[1]
Награден е с медали, сред които възпоменателния светлобронзов медал за воювалите при Стара Загора, Шипка и Шейново (август 1880).[4]
След Освобождението се преселва в село Турски извор (днес Български извор), където му е дадена малко земя. Препитава се със земеделие, после става дребен бакалин, живее в оскъдица. Женен е за Рада Манюва Вълева (1860 – 1946) от село Турски извор, имат трима сина и две дъщери.[2]
Умира на 22 февруари 1927 година в Турски извор.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 45, № IV.173.17.
- ↑ а б в г НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 823, П.д. 912.
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 173К, оп. 2, а.е. 848, л. 88 гръб
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 823, П.д. 912, л. 10
